Какво ще се случи с панелките, след като изтече експлоатационният им срок
Какви действия трябва да предприемате собствениците?
Първите панелни жилища са построени в средата на 50-те години на миналия век, а най-новите се появяват около 1990 г. Много имоти все още са запазени избрания си вид от времето на построяването им. Естествено, в обществото се води без дебат относно жизнеспособността и оставащата промяна на живота на панелните жилища. Този въпрос трябва да вълнува собствениците на такива имоти. Темата придобива актуалност сред българите отново поради опустошителното земетресение в Турция, където множеството сгради се срутиха като вафли. Трусовете продължават до ден днешен. Експерти, участвали в строителството на панелни жилища, обясняват, че по времето на социализма е имало наредба, в която амортизационният срок на панелните блокове е бил определен на 70 години. На много места обаче може да се срещне посочен срок на експлоатация от 50 години, а на други – от 100 години.
Съгласно действието на Наредба № 3, издадена на 21 юли 2004 г., която посочва основните насоки за проектиране на строежи и тяхното намерение, "проектният експлоатационен срок на жилищни, обществени, промишлени и други сгради и съоръжения" е определен на 50 години. Това приложение се отнася за всички видове строителство, включително за тухлени, така и за панелни конструкции. Приблизително 2 милиона българи притежават имоти в жилищни комплекси, построени върху държавна или общинска земя. Те обаче не притежават земята под блоковете, което означава, че имотите се разрушават по някаква причина, лицата нямат право да построят нови имоти върху същите парцели. Въпреки това изтичането на експлоатационния срок не означава непременно незабавно срутване на имотите. Вместо това ще бъдат необходими превантивни мерки за поддържане на структурната им цялост.
Една от тези мерки включва обновяване на имотите.
Според проф. д-р инж. Димитър Назърски, панелните сгради не притежават окончателен срок на експлоатация; те са трайни и са сред най-безопасните конструкции по време на значителни земетресения.
Друг забележителен аспект е, че много панелни блокове в България вече са надхвърлили експлоатационния си срок, но жителите продължават да ги обитават и да плащат данъци, въпреки че са новопостроени.
Асансьорите, водоснабдителните и канализационните системи, както и електрическите инсталации в тези сгради са значително амортизирани. Усилията за обновяване винаги се извършват единствено върху външната фасада, като се пренебрегват вътрешните проверки – аспект, който собствениците не биват да пропускат.
"Независимо от това е важно да се следи резултатът на заварките между отделните панели", съветва професорът и архитект Борислав Борисов.
"Тази инспекция не е прекалено сложна за лица със солидни познания. В идеалния случай по време на този процес обитателите трябва временно да напуснат домовете си. По този начин строителната фирма може да извърши задълбочена оценка на цялата конструкция, като разгледа всеки аспект. За съжаление, тази практика не е разпространена в България", отбелязва той. Експертите препоръчват, че ако възникнат някакви конструктивни проблеми, собствениците не трябва да чакат някой друг да се заеме с тях.
Вместо това трябва да се организира среща на живущите, за да се съберат средства за ремонт. Въпреки това, че постигането на консенсус сред многобройните собственици може да бъде предизвикателство, този подход се оказва най-подходящият начин за действие.
Facebook коментари