"Автопортрет на дъжда" – първата книга на Цветана Игнатова оживя в Художествената галерия в Силистра
"Автопортрет на дъжда" – така е озаглавена първата книга на дългогодишния журналист, общественик и автор Цветана Игнатова, съобават в репортаж на БНР. Премиерата ѝ в Художествената галерия в Силистра се превърна не просто в литературна среща, а в дълбоко емоционално преживяване, посветено на паметта, приятелството, духовността и връзката на човека с родния град.
Книгата е родена от лични преживявания, спомени, пътувания, размисли и тихи мигове край Дунав. В нея Силистра не е само фон, а жив герой – с Дунавския парк, липите, залезите над реката и онова особено усещане за вътрешна тишина, което превръща думите в изповед.
Атмосферата на премиерата беше допълнена от емоционален пърформанс на Театрално студио "Артистик" с режисьор Христо Христов – син на авторката. Постановъчните откъси превърнаха текстовете в живи картини и дадоха на публиката възможност да преживее словото не само като литература, но и като театър, музика и лично откровение.
"Автопортрет на дъжда" не е нито само поезия, нито само проза. Това е многогласен сборник от импресии, есета, фрагменти и лирически миниатюри, създавани през различни периоди от живота на авторката.
"В различно време и особено през последните години съм писала като светоусещане преди всичко импресии. Също есета, фрагменти, свързани с пътуване, лирически миниатюри. Различни хора искаха да ги събера на едно място под свода на една книга. Аз все не се решавах… Но в последните две години просто реших да си систематизирам нещата, да ги огледам, да ги прецизирам… И така се появи този многогласен сборник", споделя Цветана Игнатова.
Заглавието на книгата идва от личен миг – снимка в дъжда в Дунавския парк на Силистра. След като вижда кадъра, авторката усеща, че в него дъждът е оставил свой собствен образ.
"Снимам аз от красивия Дунавски парк на Силистра в дъжда и си казвам – какво ли пък ще излезе? След като изтеглих снимката, видях нещо невероятно – сякаш дървото е оживяло… И си казах: "Боже, какъв хубав автопортрет има дъждът". А какъв ли е автопортретът на дъжда? Това е едно много лично усещане за душата, която копнее за по-прекрасни и мирни цветове", разказва авторката.
В книгата силно присъства и образът на Силистра – градът като памет, като духовно пространство и като място, което ражда размисъл.
"Дунавският парк е неразривна част от мен… Това са толкова хубави мигове, особено залезите на реката, които провокират едно уединение, творчески размисъл. И оттам вече с инструментариума на словото се родиха тези импресии", казва Цветана Игнатова.
Снимка: Незабравка Кирова