Д-р Енчо Василев: Минаваме на спешен екип само с медсестра
- Доктор Василев, оказва се, че центърът за Спешна медицинска помощ е в затруднение. Какво, всъщност, се случва?
- Случва се това, че вече нямаме хора, за да направим графика. Необходимо е да имаме достатъчно хора, за да можем да сформиране два екипа през деня и два през нощта. Сега през деня имаме два, а през нощта един. Моите наблюдения от практиката сочат, че е по-добре през деня да имам три, а през нощта два екипа, но това е още по-трудно реализуемо. Нашият случай следва да е сигнал за хората нагоре, че недостигът на кадри в центровете за спешна медицинска помощ вече наистина е реален проблем.
- Колко са свободните щатни бройки към момента?
- За целия център имаме нужда 22-ма лекари и 5-ма фелдшери. Проблем са лекарите. Единствено и само в Силистра те са 5-ма от 1 септември. Фелдшерите в централния филиал, в областния град, останаха двама поради заболяване на колегите им, иначе са трима. В останалите филиали също не е никак добро положението. Имаме нужда най-малко от 4-ма, за да съставяме графика, който да отговаря на стандарта по спешна медицина и да се върши работа оптимално добре. Моля да ни чуят: кадровият недостиг наистина поражда сериозни проблеми. Стигаме до там, че към момента имаме трима колеги в доста продължителни болнични. Това доведе и до проблем в съставяне на графиците ни. Ситуациите са изключително стресови, когато работим в намален състав, тъй като съвпадат повиквания по време, когато екипът е на адрес. Затова моля хората да проявяват разбиране. Лекарите не се бавят умишлено, те не са виновни. Просто, малко сме и сме в затруднения. Умолявам ги още да прецизират състоянието си, да ни викат наистина, когато е спешна.
- Очаквате ли да постъпят лекари, как виждате решаването на проблема?
- Оптимист съм. Надявам се оптимизмът ми да се оправдае и да дойдат лекари. Дотогава обаче не можем да чакаме бездейно. Събрахме се колегите и решихме да сформираме втори екип и през деня и през нощта, като използваме медицински сестри, които са с по-ниско ниво на компетентност. Друг избор нямаме. В комбинация с шофьор те ще влязат в състава като лекарски екип. По необходимост те ще ходят и на адреси. Няма друг начин в централния филиал, в Силистра да имаме по два екипа и през деня, и през нощта. Налага се оперативните неща да си ги решаваме самите ние. Институциите все се оказват или незапознати, или късно реагират, или нямат възможност да съдействат. Затова се и стараем със собствените сили и средства да си решаваме проблемите. Новият вариант започна да действа от 1 октомври, като колегите специалисти по здравни грижи си припомниха още веднъж нужните указания и подробности, които се отнасят към спешната помощ. С тяхна помощ съставихме екипите и изработихме график за месеца.
- Как обаче екип, в който медицинското лице е сестра ще действа при действително спешен случай извън нейните компетенции?
- Ще осъществява връзка с болницата, където ще бъде оказвана помощ на пациента. Нямаме друг избор.
- Какво население, като численост, обслужвате?
- Населението на област Силистра е 106 000 души. За него се грижат пет филиала на центъра за спешна медицинска помощ. Единият от тях е нашият, в областния град. Останалите са в Дулово, Тутракан, Кайнарджи и Главиница. В останалите филиали също имат остър недостиг на хора за екипите. Това, което се случва при нас, в Силистра от 1 септември, е илюстративна последица на всичко несвършено през последните десетина години. Проблемът за кадровия недостиг н центровете за спешна медицинска помощ е неглижиран много време. В Дулово и Тутракан – филиали, в които има и общински болници повече от три години няма лекар. Всички колеги напуснаха. Всъщност, в Дулово има един колега, пенсионер, който работи на половин щат, поема и някои дежурства. Титуляри, които основно трябва да застъпват по график и да поемат пациентите – липсват. Положението не е никак добро, но въпреки това се работи в условията на хроничен недостиг на кадри.
- За дефицита на кадри в спешната помощ се говори от години, бивши здравни министри даваха обещания за промени. Защо пак центровете за спешна помощ са на опашката в системата на здравеопазването?
- Обяснението ми е, че поради липса на желание ли, на възможности ли, не се прави анализ на ситуацията в спешните центрове в страната. Кадровият недостиг е факт в цялата страна, възрастта на работещите е висока, текучеството е голямо. Изключение правят университетските центрове. Всичко това е в резултат на години наред несвършена работа, за да се озовем сега в кръга от проблеми, от който трудно може да се излезе. Кой и защо не е предприемал ефективни действия, не мога да кажа, но фактите са налице.
- От 1 октомври министър Меджидиев обеща увеличение на заплатите на работещите в центровете за спешна медицинска помощ- 600 лв. на лекар, на 350 лв. на медицинска сестра, 170 лв. на парамедик и 150 лв. на санитар. Очаквате ли това да провокира интереса на кадри към спешните центрове?
- Не. Въобще не очаквам някой да дойде заради допълнителните пари. Министър Меджидиев ги обяви като гарантирани до края на годината, а тя е към края си. Това е малка стъпка с временен характер. Как тогава от нея може да се очаква, че ще привлече нови хора на работа?! Ясно е, че няма как да стане. Необходимо е устойчиво решение за спешната помощ. Временните неща трудно дават дори временен ефект. Промените трябва да има траен характер при това мотивацията не трябва да бъде само финансова.
- Каква друга да бъде?
- Да се дадат възможности и за социални придобивки особено в поотдалечените райони. Освен това, в предлаганото от министъра увеличение на парите не виждам ясно изразена стъпка между заплащанията на категориите, които сега изпаднаха от достойно заплащане в системата – санитари и шофьори, и от друга страна колегите лекари, фелдшери, медицински сестри. Няма как да се скрие, тези две групи са едни срещу други по отношение на заплащането. Така тръгнаха и протестите. По отношение на кадрите няма корекция на така възникналата несправедливост. Това може да е от недоглеждане или от непознаване на специфичните особености в системата на спешната помощ. Хората обаче заслужават по-достойно заплащане. Ние, спешните центрове, като второстепенни разпоредители на бюджетни средства е можем да осигурим някакви допълнителни стимули на хората, като социални придобивки. Доколкото имам наблюдение, преди години имаше опит за подобни практики, да бъдат привличани хора от други населени места, включително и при нас, но те не сработиха ефективно. До момента никой не е давал успешно и дългосрочно работещо решаване на проблема дефицит на кадри в центровете за спешна медицинска помощ.
- Как, според Вас, може да бъде решен проблемът с дефицита на медицински кадри в страната и в частност в спешната помощ?
- В последно време, мине не мине време, някой лансира идеята за обвързването на кадрите по време на обучението с договор за работа след това. Такова нещо не може да стане. Няма шанс нещата да се случат по този начин. Мотивацията може да бъде финансова, статусна и социална. При всички случаи работата в центровете за спешна медицинска помощ трябва да стане много атрактивна, за да дойдат хора, а това става с много добро възнаграждение, условията на работа да се подобрят, работещите да имат преимущества и предимства по отношение на кариерното развитие. Голям проблем е, когато младите колеги разберат, че почти нямат възможност по отношение на действащите към момента нормативни актове в системата да се образоват, да се развиват допълнително. Категорично трябва да се разработят механизми, начини и форми тези млади хора да получават това, което желаят и то да е обвързано с работата в спешна структура – спешно отделение, център за спешна медицинска помощ и т.н.
- Каква оценка бихте дал на служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев?
- Ако се съобразим с обстоятелството, че става дума за служебен министър с ограничено време, оценката ми е много добра. категорично обаче държа да отбележа, че това, което той успя да открие и съобщи като проблеми в системата, да намери някакво решение. В противен случай пак ще отидем към варианта всичко отначало и за пореден път, което ще е само нови проблеми и загубено време.
- Какво очаквате от бъдещия, редовно избран здравен министър?
- Ще си позволя да му препоръчам само едно нещо. То се отнася до сферата на спешната медицинска помощ и е извършване на незабавен анализ на състоянието й определяне на това, което й е необходимо, за да подобри тя работата си. Нужно е преодоляване на кадровия недостиг, възрастовият й състав, възможности за приличане на млади кадри. Подчертавам, първо е необходим незабавен и пълен анализ на състоянието. Без него няма да може да се премине към действия за решаването на проблемите. Назрял е моментът, в който и последните колеги, които са "на фронта" и са в навършена пенсионна възраст в един момента да престанат и те да работят. Ако в този момент нямаме решение или поне наченки на решение, ще имаме ситуации, в които няма да можем да реагираме. Ще гледаме на живо сценария на филма "Последната линейка". Няма ли скоро промяна, то няма да е далече бъдещето, в което спешни филиали ще започнат да бъдат закривани. В сегашния си вид системата на спешността трудно покрива нормите за качествено оказване на спешна помощ.
- Министерството на здравеопазването обяви обществена поръчка за закупуване на 6 хеликоптера за спешна помощ със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Как гледате на това намерение, ще бъдат ли решени проблеми?
- Хеликоптерите няма да решат проблемите в спешната помощ. Всички сме мобилни, добре е да ги има, но ние първо трябва да решим други проблеми и тогава да стигнем до хеликоптерите. Първо трябва да ни помогнат да решим проблемите в наземната спешна помощ, пък после да мислим за въздушната, че то иначе току сме катапултирали съвсем. Трябва да се реформираме.
- Как виждате реформирането на спешната медицинска помощ, пък и на здравеопазването, като цяло?
- Трудно е да се даде еднозначен и точен отговор. Доказателство за това е фактът, че най-честите смени са на здравния министър в страната. Иска ми се най-сетне да не променяме с всяко ново лице на този пост стратегията и плановете за развиване на здравеопазването. В продължение на 30 години съм свидетел, как буквално всяка година започваме да чертаем нови планове, нови стратегии, нови линии, да лансираме нови идеи. Трябва да приемем един модел, ако трябва дори да го взаимстваме от друга държава и да го доразвием, според нашите възможности. Не е необходимо да откриваме топлата вода. Важното е да направим така, че пациентът действително да е в центъра на системата, а не да е чувства за щастливец, целунат от съдбата, ако до него успее да стигне линейка.
- Лансира се идеята за защитени болници. Според Вас, на какви критерии трябва да отговаря едно лечебно заведение, за да попадне в тази категория?
- Те трябва да са там, където според Националната здравна карта няма достатъчно достъпни медицински услуги за населението. Точно в картата трябва да залегнат и критериите. Като имам предвид възможностите на центровете за спешна медицинска помощ към момента и как трудно се коригират нещата, това би било много дълъг процес, който ще продължи години. Затова създаването на защитени болници ще бъде само в помощ на пациентите, но и в помощ на заетите в спешните структури особено тези, които са в отдалечените райони. Няма как изведнъж да се появят кадри, че да няма място за такива лечебни заведения.
- На фона на тази картина НЗОК има 370 договорни партньори за болнична помощ. Не са ли много за България?
- Като цяло, мнението е, че те са прекалено много и това предизвиква оживени дискусии. Наличието им също би следвало да залегне в една бъдеща стратегия за здравеопазването в България. Трябва да с уточни кой е оптималният брой за нашата страна. Като се съди по моделите за здравеопазване в съседните ни държави, ние сме с десетки пъти повече лечебни заведения от техните. Аз съм за намаляването им, да се постави акцент върху развитието на извънболничната медицинска помощ, както и да се държи качествената и достъпна спешна медицинска помощ. Постигне ли се това, няма как да възникват казуси за закъсняла линейка. Сега всички сме наясно, че има изтичане на публичен ресурс през 370 пробойни.
- Парите за здравеопазване, като цяло,се увеличават с всяка изминала година, но неудовлетвореността на пациентите от качеството е голямо, смъртността също се увеличава. Как да си го обясним?
- Причината са липсата а достатъчно контрол и неравномерното разпределение на средствата. Например, ЦСМП – Слистра получава за седма поредна година едни и същи пари за издръжка - 340 000 лева. Всички сме свидетели на промяната на цените на горивата, на електроенергията, на елементарни услуги. В същото време в парите ни за издръжка няма никаква промяна.
- От какво ще Ви се наложи да пестите?
- Полагаме максимални усилия да пестим. От гориво за линейките няма как да икономисваме. Колкото до електроенергията, при еди и същи енергоспестяващи мощности при това с намалено потребление, плащаме четири пъти по-високи сметки. Към момента се мъчим да правим икономии, което е трудно, защото работим спешност. Налага се да коригираме, тоест да намалим средствата за работно облекло, средствата за профилактични прегледи на работещите, доколкото е възможно за консумативи. Стараем се да бъдем пестеливи, колкото се може повече. Докога обаче ще успяваме, е въпросът?! Аз нямам отговор.
Facebook коментари