Кирил Боянов: Поземлените отношения трябва да се решават в обществена полза

Председателят на ОСЗК Силистра Кирил Боянов даде интервю за в-к "Силистра", което той любезно предостави на КВОРУМ.

-Г-н Боянов написали сте сериозен труд от близо 50 страници- Концепция за усъвършенствуване на поземлените отношения и преструктуриране на българското земеделие в условията на ОСП на база вашият дългогодишен, житейски и практически опит в земеделието. Изпратили сте го до държавни институции, арендатори, земеделски кооперации, комисия по земеделието при НС, кметове на общини и президентство и въпросът ми е: какво Ви провокира да напишете тази ваша Концепция?

-Бях предизвикан от предложението на някои депутати членове от комисията по земеделие при НС, които в публичното пространство дискутираха за облагане с поземлен данък арендни стопанства с над 20 хил. дка стопанисвана земя.

-Едрите собственици на земя реагираха остро на идеята за въвеждане на данък върху земята. Дори някои от тях "загрижени" за дребните и средни земеделски производители се произнесоха, че този данък ще "удари" дребното и средното фермерство. Аз имам отговор и предложение, така да се изготви проектът за прогресивен поземлен данък, като собствениците на земя до 300 дка да бъдат освободени от такъв данък с оглед да се осигурят данъчни преференции за младите фермери, за дребните и средни фермери с оглед гръбнакd на българското земеделие да стане средното фермерство и семейните ферми. Още нещо поземленият данък да е на база количество закупена и възстановена собствена земя и по категория на земята.

Очевидно е време за дебат и кой трябва да участва в него ?

-Всички държавни институции, които имат отношение по темата. Първо би трябвало Институтът по аграрна икономика да подготви няколко варианта за облагане с прогресивен поземлен данък за физически и юридически лица диференциран според количеството, категорията на земята и още веднъж казвам, като се изключат от облагане собственици на земя до 300 дка.

-Във вашата концепция говорите за въвеждането на поземленият данък, като сериозен източник на държавата за изграждането на хидромелиоративна система.

-Ако преди 30 години у нас се приемаше, че най "сухият" месец е м.август то днес в резултат на глобалното затопляне засушаването последните години и особено тази 2019 година и 2020 година то започва от втората половина на м.май и продължава до края м.октомври.

-Вторият период на това засушаване засяга предсеитбената подготовка на почвата, сеитбата на есенниците и успешното им поникване, развитие и презимуване.

-Адекватни ли са държавните органи в това число МЗХГ по-отношение мерките и грижа за решаване или поставяне началото на адекватна хидромелиоративна система?

-Тенденцията към засушаване автоматично поставя въпроса за напояването –защото там нещата трябва да се решават чрез национална стратегия за напояване, а не на парче.

-По данни на МЗХГ 2021 г. е годината , през която ще са ясни мерките за новият програмен период 2021-2027 г. и се очаква най-накрая да стартират и проекти за възстановяване на напоителните системи в страната. Тук ще си позволя, като Председател на Областен съюз на земеделските кооперации и член на БЗНС "Н.Петков" да споделя без носталгия как бившата тоталитарна държава –България изгради напоителни системи за поливане на 12 млн.дка, а днес останаха приблизително 1.6 млн.дка. Само област Силистра с 1768 млн. дка обработваема земя имаше 120 хиляди декари поливни площи. Финансов източник за изграждане на поливни системи беше т.н. Фонд "Мелиорации", където всеки българин плащаше 2% върху своя ФРЗ и отделно всяко АПК внасяше в държавния бюджет между 10 и 12 лв. на декар т.н. рентен данък. Така, че плачът на българските олигарси в земеделието, че не е време за въвеждане на поземлен данък, като финансов ресурс за хидромелиоративна иригационна система не почива на никакви научно обосновани и държавнически съждения, а е личен интерес. Бъдещето на иновативното земеделие с прилагането на нови модели на земеделие е обречено без напояване. Нужно е държавно и политическо решение, а не предложение от олигарси-депутати без данък да се разграбва българската земя. Добре е в следващият парламент да бъде направен опит монополът върху земята да бъде разбит. Нека не си правим илюзия, че пътят към ада често пъти е постлан с добри намерения. Ако тези промени не бъдат направени от компетентни и умни хора, от хора с държавническо мислене, хаосът може да стане много голям. Трудна е задачата чрез въвеждането на поземлен данък да бъде намерен баланс между толкова много интереси и да се спре рентиерството присъщо на пещерният капитализъм.

-Можем ли да се справим със сушата при сегашното състояние на земеползване и когато нямаме комасирана собственост, а продължаваме управлението на нашето земеделие чрез комасирано земеползване и бели петна?

-Осигуряването на 840 млн.лв. от МЗХГ за ДП "Напоителни системи" за възстановяване на напоителните системи са смешни пари на фона на милиардите, които се изливат всяка година в земеделието. В момента се пише Националният стратегически план свързан с развитието на земеделието у нас през следващите близо 10 години.

Предполагам, че авторите на този стратегически план при внасянето му в ЕС ням да пропуснат раздела "Поливни площи". Сегашните намерения на МЗХГ през 2021г. да стартират мярка за изграждане на кладенци е добра идeя, но тя е приложима за малки площи, а именно за трайни насаждения с капково напояване и за зеленчукови градини. Не бива да се заблуждаваме, че това което беше унищожено чрез заповед на МЗХГ за нарязване на скрап на 140 км железни тръби с диаметър ф-1100 мм от Силистра до Добрич и не беше наказано от органите на правосъдието как би се възстановило? Имам предвид за НС "Малък Преславец" – област Силистра. Идеята за изграждане на кладенци за напояване с подпочвени води е временно и скъпо удоволствие.

-Грижа на държавата е както тя "докарва" тока и питейната вода до моя дом, да "докара" вода за напояване до моята нива. Би следвало да се поучим от нашите съседи Гърция, Турция и Румъния. В почти всички землища на Североизточна България има изградени микроязовири, а те са изградени от бившите ТКЗС върху земя на собственици на земя и при възстановяването на земеделските земи ние ги настанихме в общински и държавен фонд. Но през 1992 г. със Заповед на тогавашният министър на МЗХГ разпореди да се възстановят микроязовирите, като публична общинска собственост и днес те са дадени на концесия за туристически риболов. Разумно и държавнически тези микроязовири да станат собственост на ДП "Напоителни системи" и този воден ресурс заедно с водният ресурс на р.Дунав да са в основата на бъдещата хидромелиоративна система за Северна България. Изграждането на автономни кладенци първо е скъпоструващо съоражение и второ изисква собственост върху земята, в която ще се изгражда и не на последно място административните изисквания от Басейнова дирекция, необходимост от трансформатор, отстояние от кладенците на ВиК и това ходене по мъките продължава много години и колко кладенци трябва за стопански субект от 30-40 хил. дка земя.

-Нямаме 100% окончателна рамка по ОСП за 2021-2027 година, имаме въпиюща нужда от нов Закон за земята, нов Закон за кооперативите и според мен трябва и да имаме Закон за комасиране на земята, защото всички знаем, че българската земя е най-разпокъсаната собственост в резултат на порочната поземлена реформа в нови реални граници и чрез т.н. комасирано земеползване ние гасим пожарите в земеползването и ако това не се реши може би над 1000 години тези проблеми в земеползването ще тлеят и ще пораждат "пожари" за гасене.

-В момента няма разбиране, а изградените НПО-та без Закон за браншовите организации не могат да постигнат единно мнение не само за комасацията и напояването и на вратата чука нуждата от обединение, като земеделска камара, чийто глас да бъде чут, като член на Копа-Коджека и да се чува гласът ни в Брюксел.

-Намирам за нужно да коментирам поправките в Закона за подпомагане на земеделските производители.

-Досегашната правна уредба изискваше за да получиш подпомагане трябва да представиш правно основание, че наемателят си уредил поземлените отношения със собственика на земя. При ползване на земеделски земи под наем от държавата, от общината, белите петна за да получиш субсидия по СЕПП трябва в ОСЗ да представиш документ, че си платил наема /рентата/. Докато наемодател физическо лице, на което наемателя не е изплатил рента/наем/ няма защита от този ЗПЗП и се препраща да си търси рентата по съдебен ред съгласно ЗЗД. Питам аз защо е този двоен аршин спрямо държавната, общинска земя и белите петна спрямо собственика , на който арендатора или кооперацията не е изплатил рентата /наема/. На практика разходите по съдебни дела, които ще направи той са в пъти повече от рентата, която има да получава. И този подход на новоизлюпените арендатори и капиталисти принуждава собственика да му продаде земята. Понеже българинът е кротък и беден собственик и няма бурна реакция, продължаваме да го "мачкаме". Наложително е законодателна форма за такива неизрядни наематели да се вмени на общинските служби по земеделие с алгоритъм за решаване и санкциониране на неизряден наемател.

-Г-н Боянов, Вие казвате, че изнасяме непреработена селскостопанска продукция и с това изнасяме национален доход, а как Вие виждате това да се промени и днешните фермери да произвеждат не само растениевъдна, а и животновъдна продукция?

-Според мен за да не внасяме над 70% от животинските храни за изхранването на българското население е нужна държавна икономическа политика чрез подпомагане производството на стокова продукция в съотношение 60:40 растениевъдна и животновъдна продукция. Сегашната политика на субсидия на глава на животно не стимулира достатъчно животновъдите защото те купуват фуражите, те нямат собствена земя за производство. А растениевъдните ферми произвеждат зърно, но днешната икономическа политика ги накара да унищожат животновъдството, като непечеливш сектор. Затова сега, когато се изготвя Стратегическият план за следващият програмен период да се заложат икономически стимули за производство на стокова продукция с определено стимулиране в определено съотношение. Политиката на ЕС чрез субсидия по СЕПП и субсидия на глава животно, ако не се промени в следващият програмен период ще продължи да се изнася национален доход без добавена стойност от нашата държава.

-В основата на запазване на земята, като национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс в каква посока следва да се стимулира производството на български храни ?

-Всяка държава трябва да има своя Национална аграрна стратегия, какво да произвежда, как да изхранва своето население, а това с изхранването е свързано с дълголетията на нацията и националната сигурност и ние на селяните трябва да гледаме, като производител и защитник на държавата.

-Какво спечелихме и какво загубихме от аграрната реформа?

Проведе се една безмислена аграрна реформа, която възстанови земята в нови реални граници без комасация и тя държавата чрез тази реформа унищожи едно добро организирано мащабно производство на автентични български храни. Доброто е, че станахме член на Европейският съюз и вместо да се възползваме от средствата по ПРСР да възстановим българското производство на български храни, то у нас се изобретиха с помощта на управляващите уникални схеми за "усвояване" и "източване" на европари чрез субсидии за тикви, картофи, къщи за гости, диви коне и т.н.

-Имаме европейски пари, а продължава обезлюдяването на българските села, унищожиха се животните, а високите ветеринарни изисквания отчуждиха българският селянин да гледа животни дори и за самозадоволяване?

Това е добър въпрос и аз бих Ви допълнил. При управлението на всички правителства след демократичните промени бяха заличени 200 села и още 400 "берат душа" и са на изчезване. Добре, че все още в някои села имаме 900 броя земеделски кооперации и ги има тези 900 села и те подържат имунната система на живот на селяните.

-Нали имаме интензивно зърнопроизводство и годишно произвеждаме 8-10 милиона тона зърно и се хвалим, че правим износ, а износа на непреработена продукция е износ на национален доход. Годишно имаме над 13 милиарда евро за аграрният сектор, а земеделието участва в БВП на страната с около 3-4 %. Годишно за програмния период 2021-2027 г. за българското земеделие от ЕС се заделят 344 млд евро. В една своя публикация доцент Въто Христов пише, че една Дания не изнася грам зърно, а изнася животинска продукция с добавена стойност, а брутната продукция от оранжерийно производство на цветя на Нидерландия е равна на нашата брутна продукция от земеделието. По данни на МЗХГ ние с тази благодатна и плодородна земя внасяме 80% от храните. Внасяме 385 хил. т. сухо мляко, 285 хил.т. месо, 400 хил. тона плодове и зеленчуци. Чрез европари достигнахме висока енерговъораженост на стопанските субекти над нивото на западни фермери, а не можем да изхранваме 6 млн. население.

-Г-н Боянов за съжаление добрите концепции и стратегии за българското земеделие се замитат под килима, а особено в днешно време?

Аз имам вътрешен мир, че съм се опитал да подскажа с едно експертно мнение на днешните и бъдещи управници. Ще бъда доволен, ако това предизвика дискусия, а и очаквам омраза към мен с предложението за прогресивен поземлен данък, но не може страна с 3% от най-богатите и плодородни почви в света да се намират в България и да сме страна с най-нисък жизнен стандарт и най-висока смъртност.

-Вие сте пенсионер, откъде тази енергичност и интерес към проблемите на българското земеделие ?

Наистина аз съм пенсионер, но има две категории пенсионери активни и пасивни и аз съм от "активните" и още нещо служебно контактувам с много млади фермери и нито за миг не оставам неосведомен по проблемите на ОСП и това ми е професионална и духовна храна. Има една друга категория пенсионери т.н. "пасивни" пенсионери, които живеят само за своето биологично оцеляване, а аз съм от първата група активни пенсионери.