Шестима от десет млади българи остават при родителите си
Стотици хиляди млади мъже в България продължават да живеят в дома на родителите си и след навлизането в зряла възраст, а явлението все по-често се разглежда не само през икономическите условия, но и през семейните модели и отношенията между родители и деца.
Според данните, цитирани в публикация по темата, около 307 000 мъже на възраст между 25 и 34 години в България все още живеят при родителите си. Това представлява приблизително шестима от всеки десет българи в тази възрастова група, които не са напуснали семейния дом.
Темата често се описва с популярното определение "мамино синче", но психологията не разглежда това като официален диагностичен термин. По-скоро става дума за съчетание от различни поведенчески модели – силна емоционална привързаност към майката, трудно изграждане на собствена автономност и ограничена готовност за живот извън родителското семейство.
Подобен модел не е нов за българското общество. Още в литературата от XIX век могат да бъдат открити образи на силната зависимост между майка и син, а през последните десетилетия темата остава част и от популярната култура.
Семейната среда обаче невинаги води до по-късно отделяне от родителите. В публикацията е цитирано продължително изследване на германския психолог Инге Зайфге-Кренке, според което млади хора, израснали в подкрепяща и грижовна семейна среда, могат дори по-рано да изградят самостоятелност. Според този подход добрата връзка с родителите не означава непременно липса на автономност.
В България и други балкански държави по-дългото съжителство на няколко поколения под един покрив традиционно е по-разпространено. То може да бъде обусловено както от културни особености, така и от икономически фактори – цените на жилищата, доходите, трудовата несигурност и възможността за самостоятелно домакинство.
Паралелно с промяната в начина на живот се изменя и отношението към външния вид при мъжете. Според цитираните данни пазарът на продукти и услуги за мъжко разкрасяване е нараснал с около 10% само за година, което показва постепенно отдалечаване от традиционните представи за мъжкия начин на живот и грижата за външността.
Социалните мрежи също допринасят за промяната на образа. През последните години определението "мамино синче" понякога се използва и с положителна конотация – за мъже, които поддържат близки и здравословни отношения с майките си. Специалистите обаче правят разлика между емоционалната близост и зависимостта, която пречи на самостоятелността.
Така въпросът дали животът с родителите след 25-годишна възраст е проблем няма еднозначен отговор. Причините могат да бъдат икономически, семейни или лични, а определящо остава дали младият човек запазва способността сам да взема решения и да поема отговорност за живота си.
Редактор "Екип на Кворум"
Според данните, цитирани в публикация по темата, около 307 000 мъже на възраст между 25 и 34 години в България все още живеят при родителите си. Това представлява приблизително шестима от всеки десет българи в тази възрастова група, които не са напуснали семейния дом.
Темата често се описва с популярното определение "мамино синче", но психологията не разглежда това като официален диагностичен термин. По-скоро става дума за съчетание от различни поведенчески модели – силна емоционална привързаност към майката, трудно изграждане на собствена автономност и ограничена готовност за живот извън родителското семейство.
Подобен модел не е нов за българското общество. Още в литературата от XIX век могат да бъдат открити образи на силната зависимост между майка и син, а през последните десетилетия темата остава част и от популярната култура.
Семейната среда обаче невинаги води до по-късно отделяне от родителите. В публикацията е цитирано продължително изследване на германския психолог Инге Зайфге-Кренке, според което млади хора, израснали в подкрепяща и грижовна семейна среда, могат дори по-рано да изградят самостоятелност. Според този подход добрата връзка с родителите не означава непременно липса на автономност.
В България и други балкански държави по-дългото съжителство на няколко поколения под един покрив традиционно е по-разпространено. То може да бъде обусловено както от културни особености, така и от икономически фактори – цените на жилищата, доходите, трудовата несигурност и възможността за самостоятелно домакинство.
Паралелно с промяната в начина на живот се изменя и отношението към външния вид при мъжете. Според цитираните данни пазарът на продукти и услуги за мъжко разкрасяване е нараснал с около 10% само за година, което показва постепенно отдалечаване от традиционните представи за мъжкия начин на живот и грижата за външността.
Социалните мрежи също допринасят за промяната на образа. През последните години определението "мамино синче" понякога се използва и с положителна конотация – за мъже, които поддържат близки и здравословни отношения с майките си. Специалистите обаче правят разлика между емоционалната близост и зависимостта, която пречи на самостоятелността.
Така въпросът дали животът с родителите след 25-годишна възраст е проблем няма еднозначен отговор. Причините могат да бъдат икономически, семейни или лични, а определящо остава дали младият човек запазва способността сам да взема решения и да поема отговорност за живота си.
Редактор "Екип на Кворум"