Събота, 25 Май 2024 г.

Откъде е дошъл големият червен гребен на женска носия от Силистренско

В продължение на повече от век и половина в етноложкото пространство със свое запазено място е митът "гребенското население в изконните български земи, намиращи се от двете страни на р. Дунав, има за свой атрибут в женската си носия т.нар. скуфя, т.е. голям червен гребен на главата", съобщава сайта ВЕРСИНАЖ. Дори се е смятало, че точно от него идва името и на самата етнографска група. По темата най-известното разпространено свидетелство е снимката "Гребенска носия от с. Гарван, Силистренско" в Етнографски проучвания на България. Добруджа. Издателство на БАН, София, 1974 г.". Екземпляр от тях има и в Етнографски музей Силистра, без да е запазена в раклите на днешните наследници на гребенци ни една пълна носия на гребенка.

В Калипетрово възстановиха уникална булчинска носия

Съвременен "прочит" на снимката и задълбочени проучвания от страна на етнолога от Силистра д-р Йордан Касабов показват, че въпросният гребен не е на гребенци, а на подетнографската група шиковци (и двете групи съжителстват в различни населени места, но са най-многобройни са в село Калипетрово). За тази група той написа книгата си "Шиковското население в Добруджа", издадена през 2018 г. в печатница РИТТ-Силистра.

Какво заяви д-р Касабов за медиите, след като обяви "откритието си" по време на събитието "От раклата на баба", проведено на 1 юли 2023 г. в село Калипетрово: "Въпросът за скуфята – т.нар. гребен на петел с шапка, търпи коренно различна трактовка, че тя е гребенски атрибут в женската носия. В продължение на много години търсих материали за гребенското население, което е автохтонно елийско и е с произход по подунавието. Обиколил съм всички известни населени места, в което има потомци на това население: Пожарево, Белица, Малък Преславец, Гарванд, Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир (отчасти), Алмалий (сега в Румъния), Кайнарджа, Калипетрово и Алфатар.

Във всички тези селища не открих нищо по темата, тя дори не се споменава, тъй като никъде не е запазен гребен, както и самата носия. Тогава в мене се загнезди мисълта, че това население не изповядва този атрибут. Само единствено в Гарван в местна етнографска сбирка забелязах характерно забраждане, наподобяващо човка (качул), а него съм го засякъл и в други "техни" села.

При подготовката си на книгата за шиковци в интернет попаднах на описание и изображение на подобно забраждане в Подвис, Карнобатско, поради което предприех и експедиция до това село. Пътьом преминах през село Прилеп, където се срещнах в местната музейна сбирка с уредничка, която е колега историк и като дипломант – последовател на етнолога Николай Колев от Великотърновския университет. Разговаряйки с нея споделих, че съм посещавал т.нар. съртовски села в Провадийско, които са от шиковската етнографска група. Тя заяви, че е от село Равна, което от същата група населени места. Отворихме приказка за гребенската носия, като казах, че според мен гребенът е шиковски. Колежката каза: "Това е наша носия от село Равна", т.е. съртовска (шиковска).

В днешно време "легендата", че скуфята е гребенска, е от създаването на Етнографския музей в Силистра (бел. авт. – той е открит през 1967 г.), за което съдя от написаното от Злати Еников – автор на книгата "История на село Калипетрово". Тогава по негови документи се създават за експозицията гребенска и шиковска носии. Той заявява (по памет): "За шиковската носия имаме много материал, а за гребенската къде ли не търсихме – няма – ни носия, ни гребен". Отново според Еников, етнографите от София спират създаването на гребенска носия, но тукашните продължават да я "сглобяват", ползвайки обаче от кръста надолу елементи от шиковската носия.

Според мен, първата манипулация тръгва още от Илия Рашков Блъсков. опирайки се на написаното от възрожденския писател и учител в бр. 3 на сп. "Градинка", издавано в периода 1873-1875 г. Там е поместена гравюра на гребенец и . По мои проучвания самият той е рисувал добре и е възможно да е автор на въпросната гравюра. Междувременно чрез краеведа Михаил Гавазов се свързах с потомци на гребенци, изселени в днешна Украйна в края на XVIII в., и от изпратените оттам снимки става ясно, че в носията си те нямат гребен. За сметка на това се среща нещо като метличина, както и перо като пух от птица рибар, от които е направена "заготовка" за главата в женската носия.

Защо не е запазена скуфята при шиковци, макар че при тях вече и т.нар. месал отсъства от носията: през 30-те години на миналия век настъпва промяна в носията, вкл. червеният булченски воал (дувак) вече е бял. Най-вероятно в румънския период става "потушаването на нашето", докато и днес в област Олтения – в Румъния, месалът продължава да е атрибут, макар и по произход той да е наш, български (шиковски)".

Facebook коментари