Първата българска пътешественичка като малка е живяла в Силистра
Българка авантюристка успява да обиколи в началото на ХХ век десетки страни на три континента и преживява опасности, на които би завидял самият Индиана Джоунс. Името на първата българска пътешественичка Любка Кутинчева обаче днес е тотално непознато не само за обикновените българи, но и за професионалистите историци.
Биография
Любка Кутинчева е родена на 15 май 1910 г. в старата столица Търново. Баща й е лекар, а майка й музикантка. Внучка е на ген. Васил Кутинчев, а по майчина линия е племенница на кап. Райчо Николов, убит по време на Съединението в Пловдив през 1885 г.
Когато малката Любка е само на две години, семейството й заминава да живее в Силистра, която по-късно е присъединена към Румъния. Младата Любка не остава дълго там, а отива в Цариград, където живее в дома на своя чичо. В столицата на Османска Турция тя изнася сказки и беседи, занимава се и със земеделие. Основно темите на сказките й са насочени към българската литература, поезия, традиции и обичаи и към положението на българите в Македония и Добруджа, останали под чуждо владичество и борещи се за присъединяване към майката родина България. Спестила пари от сказките, през 1929 г. Любка решава да предприеме първото си пътешествие и заминава за Франция. Там тя учи журналистика и френска филология и работи за вестниците Le matin и La femme, след което решава да пътешества из непознати страни и региони.
Пътешествия
През 1937 г. тя започва своето пътешествие от Испания, преминава през Мароко и достига чак до Южна Африка. Пътешествието й трае цели две години. По време на пътуванията 20-годишната българка е придружавана от агронома Никола Кутинчев, когото пред чужденците тя представя за свой съпруг. Години по-късно пък пътешественичката твърди, че Никола бил нейният баща. В действителност обаче нито едното, нито другото твърдение са верни. Любка сключва брак чак през 1939 г., като съпругът й се казва Александър Дагоров. А бащиното й име Иванова пък отхвърля категорично твърдението, че Никола Кутинчев е неин баща. Така че по време на дългите пътувания двамата най-вероятно са били любовници и са имали незаконна връзка.
В началото на 1939 г. авантюристката се завръща във Франция, където завършва своето висше образование. Но тръпката от пътешествията вече се е загнездила дълбоко в нея.
През следващите години Любка Кутинчева успява да обиколи над 15 близки и далечни, познати и непознати и екзотични държави в Европа, Азия и Африка. Пътешествията и този път започват от Цариград, откъдето тя се насочва към Близкия изток. Посещава Палестина, Израел и Египет. Тя е първата и може би единствената българка християнка, която успява да проникне в свещените мюсюлмански градове Мека и Медина, където стъпването на крака на неверник е абсолютно забранено под страх от смъртно наказание.
Индокитай
От Близкия изток българката прониква все по-дълбоко в недрата на Азия и се насочва към страните от Далечния изток и крайния север. Посещава Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Тайван, Индия, а също и далечния и негостоприемен и студен остров Сахалин.
Тъй като пътува изцяло на своя собствена издръжка, Любка изкарва средства да продължи пътешествията си, като изнася сказки за България. По време на пътуванията си тя винаги носи на шапката си българския трикольор. Понякога, когато сказките не помагат, Любка запретва ръкави и се захваща със земеделска работа, за да припечели пари да продължи и удължи удоволствието от пътешествието си. По-късно в разговори със свои приятели тя споделя, че често й се налагало да бере по цял ден банани, цитруси, какао и черен пипер и да сортира и суши дафинови листа. За да спести пари, българката използва всякакъв вид транспорт. Поради липсата на средства често тя е принудена да пътува с каруци, на кон, камила или просто пеш, разчитайки единствено на нозете си. Доказано е, че Кутинчева е първата българка, посетила Япония, както и първата българка, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. По време на пътешествията си българката се среща с някои световноизвестни личности.
В Близкия изток тя се среща с емира на Трансйордания, Абд Аллах ибн Хусайн, с първия крал на Ирак – Фейсал ибн Хюсеин бил Али ал Хашеми, със султана на Маскат и Оман – Тимур ибн Файсал ибн Турки, с махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад Трети, и други. По време на посещението си в Индия българката има уникалния шанс и възможност да се срещне и да разговаря със самата Велика индийска душа Махатма Ганди и с писателя, поет и философ Рабиндранат Тагор.
След срещата "бащата на индийския народ" споделил, че до този момент не знаел, че съществува държава България, но бил силно очарован от красотата на нейните жени. Кралят на Ирак пък, поразен от хубостта на младата българка, не скрил, че ако би сменила вярата си, би искал да е една от неговите жени. Достатъчно признание за постигнатото от българката Любка е по-късното признание на български журналист, пропътувал по целия свят: "Тя ме сложи в малкото си джобче с десетгодишното си обикаляне и срещи с важни личности и ВИП персони: крале, султани, махараджи, емири, министри, владици, мислители."
Оцеляване
Невинаги пътешествията на Любка Кутинчева са "цветя и рози". Неведнъж тя е принудена да спасява живота си, при това в пряк смисъл. По време на пътуването си през островите Цейлон, Бирма и Суматра тя се разболява от тропическа треска и успява да се възстанови доста трудно. При посещението на окупираната от японците Манджурия българката с още две англичанки е пленена, отвлечена и освободена срещу откуп от 5000 долара.
Пътуванията на младата българка дават основания някои да смятат, че тя е била шпионка. От кого обаче е била финансирана шпионската й дейност това остава загадка и до днес, пише "Телеграф".
Странното е, че никой изследовател и журналист в България така и не проявява интерес към личността на Любка Кутинчева и не прави с нея интервю, въпреки че тя живее почти десетилетие след падането на комунистическата диктатура. Дори нещо повече. По време на т.нар. демокрация пътешественичката е заклеймена като съветски шпионин. Направен е опит тя да бъде изхвърлена от жилището си. Макар и вече на възраст, авантюристката е категорична: "Няма да се дам!".
Българската авантюристка № 1 умира на 20 септември 1998 г. на 88-годишна възраст в София. Интересното е, че още в края на 60-те години на ХХ век Кутинчева дарява целия си архив на държавата. Дали той е изследван обаче не е ясно.
Биография
Любка Кутинчева е родена на 15 май 1910 г. в старата столица Търново. Баща й е лекар, а майка й музикантка. Внучка е на ген. Васил Кутинчев, а по майчина линия е племенница на кап. Райчо Николов, убит по време на Съединението в Пловдив през 1885 г.
Когато малката Любка е само на две години, семейството й заминава да живее в Силистра, която по-късно е присъединена към Румъния. Младата Любка не остава дълго там, а отива в Цариград, където живее в дома на своя чичо. В столицата на Османска Турция тя изнася сказки и беседи, занимава се и със земеделие. Основно темите на сказките й са насочени към българската литература, поезия, традиции и обичаи и към положението на българите в Македония и Добруджа, останали под чуждо владичество и борещи се за присъединяване към майката родина България. Спестила пари от сказките, през 1929 г. Любка решава да предприеме първото си пътешествие и заминава за Франция. Там тя учи журналистика и френска филология и работи за вестниците Le matin и La femme, след което решава да пътешества из непознати страни и региони.
Пътешествия
През 1937 г. тя започва своето пътешествие от Испания, преминава през Мароко и достига чак до Южна Африка. Пътешествието й трае цели две години. По време на пътуванията 20-годишната българка е придружавана от агронома Никола Кутинчев, когото пред чужденците тя представя за свой съпруг. Години по-късно пък пътешественичката твърди, че Никола бил нейният баща. В действителност обаче нито едното, нито другото твърдение са верни. Любка сключва брак чак през 1939 г., като съпругът й се казва Александър Дагоров. А бащиното й име Иванова пък отхвърля категорично твърдението, че Никола Кутинчев е неин баща. Така че по време на дългите пътувания двамата най-вероятно са били любовници и са имали незаконна връзка.
В началото на 1939 г. авантюристката се завръща във Франция, където завършва своето висше образование. Но тръпката от пътешествията вече се е загнездила дълбоко в нея.
През следващите години Любка Кутинчева успява да обиколи над 15 близки и далечни, познати и непознати и екзотични държави в Европа, Азия и Африка. Пътешествията и този път започват от Цариград, откъдето тя се насочва към Близкия изток. Посещава Палестина, Израел и Египет. Тя е първата и може би единствената българка християнка, която успява да проникне в свещените мюсюлмански градове Мека и Медина, където стъпването на крака на неверник е абсолютно забранено под страх от смъртно наказание.
Индокитай
От Близкия изток българката прониква все по-дълбоко в недрата на Азия и се насочва към страните от Далечния изток и крайния север. Посещава Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Тайван, Индия, а също и далечния и негостоприемен и студен остров Сахалин.
Тъй като пътува изцяло на своя собствена издръжка, Любка изкарва средства да продължи пътешествията си, като изнася сказки за България. По време на пътуванията си тя винаги носи на шапката си българския трикольор. Понякога, когато сказките не помагат, Любка запретва ръкави и се захваща със земеделска работа, за да припечели пари да продължи и удължи удоволствието от пътешествието си. По-късно в разговори със свои приятели тя споделя, че често й се налагало да бере по цял ден банани, цитруси, какао и черен пипер и да сортира и суши дафинови листа. За да спести пари, българката използва всякакъв вид транспорт. Поради липсата на средства често тя е принудена да пътува с каруци, на кон, камила или просто пеш, разчитайки единствено на нозете си. Доказано е, че Кутинчева е първата българка, посетила Япония, както и първата българка, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. По време на пътешествията си българката се среща с някои световноизвестни личности.
В Близкия изток тя се среща с емира на Трансйордания, Абд Аллах ибн Хусайн, с първия крал на Ирак – Фейсал ибн Хюсеин бил Али ал Хашеми, със султана на Маскат и Оман – Тимур ибн Файсал ибн Турки, с махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад Трети, и други. По време на посещението си в Индия българката има уникалния шанс и възможност да се срещне и да разговаря със самата Велика индийска душа Махатма Ганди и с писателя, поет и философ Рабиндранат Тагор.
След срещата "бащата на индийския народ" споделил, че до този момент не знаел, че съществува държава България, но бил силно очарован от красотата на нейните жени. Кралят на Ирак пък, поразен от хубостта на младата българка, не скрил, че ако би сменила вярата си, би искал да е една от неговите жени. Достатъчно признание за постигнатото от българката Любка е по-късното признание на български журналист, пропътувал по целия свят: "Тя ме сложи в малкото си джобче с десетгодишното си обикаляне и срещи с важни личности и ВИП персони: крале, султани, махараджи, емири, министри, владици, мислители."
Оцеляване
Невинаги пътешествията на Любка Кутинчева са "цветя и рози". Неведнъж тя е принудена да спасява живота си, при това в пряк смисъл. По време на пътуването си през островите Цейлон, Бирма и Суматра тя се разболява от тропическа треска и успява да се възстанови доста трудно. При посещението на окупираната от японците Манджурия българката с още две англичанки е пленена, отвлечена и освободена срещу откуп от 5000 долара.
Пътуванията на младата българка дават основания някои да смятат, че тя е била шпионка. От кого обаче е била финансирана шпионската й дейност това остава загадка и до днес, пише "Телеграф".
Странното е, че никой изследовател и журналист в България така и не проявява интерес към личността на Любка Кутинчева и не прави с нея интервю, въпреки че тя живее почти десетилетие след падането на комунистическата диктатура. Дори нещо повече. По време на т.нар. демокрация пътешественичката е заклеймена като съветски шпионин. Направен е опит тя да бъде изхвърлена от жилището си. Макар и вече на възраст, авантюристката е категорична: "Няма да се дам!".
Българската авантюристка № 1 умира на 20 септември 1998 г. на 88-годишна възраст в София. Интересното е, че още в края на 60-те години на ХХ век Кутинчева дарява целия си архив на държавата. Дали той е изследван обаче не е ясно.
Facebook коментари