Неделя, 07 Август 2022 г.

Да тръгнеш от Силистра за да учиш и работиш в Букурещ

Единственият информационен портал за българите в Румъния - МyRo.Biz, представя членовете на българската общност в страната в серия от интервюта. За да се запознаем, за да се опознаем, за да разберем от първа ръка как можем да сме си полезни, обясняват работещите в него. И да споделим опит за тези, на които предстои да се преместят и/или да работят в Румъния! Да разберат кои са жокерите, кои са подводните камъни, кое е важното ноу-хау.

Веселина Георгиевa беше първата за която разказахме в КВОРУМ. В момента тя живее и развива бизнес в Букурещ.

Днес ще ви запознаем с Никола Николов.

"Родният ми град е Силистра. Първоначално дойдох в Румъния с цел образование, но преди да кандидатствам за обучение там, не бях посещавал тази държава. Изкарах си бакалавъра в България, където бях разочарован от образованието и започнах да търся алтернативи, като в началото идеята ми беше да дойда тук единствено за да си взема магистърската степен, но животът се обърна и започнах да работя тук."

Здравей, Никола! Разкажи ни с какво се занимаваш сега?

Прекарах няколко години работейки по различни бизнес операции и накрая успяха да ме привлекат към сферата на бизнес оптимизацията (Business Process Optimization), където и в момента работя за една от най-големите фирми в този бранш.

Текущата ми длъжност е Експерт по плащанията и работя за 3 различни държави, тъй като моята работа не зависи толкова от това дали говориш езика или не, а от това дали разбираш какво е фактурирано и как трябва да се осчетоводи.

Какво е твоето ежедневие в Букурещ?

Изключително много ми харесва живота в Букурещ. Моите румънски приятели често се шегуват с мен, че съм бил "țăran" (селянин), защото не пропускам събота и неделя да отида до пазара в квартал Обор и да си купя зеленчуци и други неща, които са ми нужни за седмицата.

Имам приятели от Университета, с които поддържам връзка до ден днешен, но не мога да кажа, че имам близки приятели от работа понеже на всеки 12-16 месеца си сменям или проекта или длъжността – все пак трябва да се развиваме професионално. Колкото и да съм комуникативен с тях и да пием кафета сутринта в офиса, когато седнем пред компютрите трябва да сме напълно фокусирани и не си говорим помежду си (това е нещо, което моето семейство/приятели в България намират за много странно).

Как се справяш с румънския език?

Работя в момента с доста различни езици, а румънския го използвам единствено в ежедневието, когато обикалям из Букурещ. Определено това е голям плюс за мен, защото хората винаги се радвам да видят един чужденец, който говори почти перфектно техния език.

От професионална гледна точка сферата в която работя тук е доста развита и се води "International hub" понеже големите фирми плащат добри заплати и дори и покриват наемите на някои от колегите първите месеци, когато те се изместят от тяхната държава в Румъния поради зависимостта и нуждата от определени езици.

Какви бяха предизвикателствата пред теб, когато пристигна в Румъния?

Единствените предизвикателства за мен бяха липсата на моите приятели от детството. Знаеш как е в живота, всеки от нас в момента е в различна държава и се чуваме от време на време по телефоните, но няма какво да се прави.

По какво си приличат и по какво се различават България и Румъния?

Относно разликите между нашите държави бих казал, че колкото по-близко са румънците до границата с България толкова повече приличат на българите и имаме едни и същи обичаи, навици и прочее. Моята приятелка е от Орадеа, което е град в северната част на Румъния, и ако трябва да съм честен, сме доста различни и единственото нещо, което е общо между нас е любовта към изкуството.

Тук в Румъния има доста голямо Българско общество и бих препоръчал на всеки един Българин първо да разгледа фейсбук групите и да зададе там въпросите си ( Доста сме отзивчиви ). Обожавам да обикалям из природните паркове и да ходя до планините, обикновено съм най-отпред, когато се катерим, а след това тръгнем ли надолу – Винаги последен и всички стоят и ме чакат.

Имаш ли си любими румънски продукти?

Обожавам да си купувам от румънската винарна Purcari – Pinot noir. Има много интересен вкус и със сигурност не е сладко вино понеже моята лична философия е следната – Ако животът не ти е достатъчно сладък, просто си купи един шоколад и всичко ще се оправи! А за храната съм си класическият българин – винаги щом отида до пазара за зеленчуци, не пропускам да си купя една порция mici (кебапчета)!

Какво би казал на нашите читатели?

Бих искал да се обърна към всички, които четат това със следните думи – Моля, преследвайте мечтите си, и не приемайте "Не" за отговор! Няма да постигнете нищо, ако просто седнете пред телевизора и си кажете "Аз бях до тук, не мога повече"!

Интервюто взе: Юлия Баховски
Снимки: Личен архив

Facebook коментари