Неделя, 18 Април 2021 г.

390 години от изграждането й чества Арменската църква в Силистра

През 2010 година Арменската Апостолическа църква " Сурп Аствадзадзин " / Света Богородица / в гр. Силистра чества своята 390 годишнина от изграждането й.
Празникът ще бъде отбелязан с тържествена Света литургия по случай храмовия празник на 22.08.2010г
Арменската църква в гр. Силистра се смята за най-старата съхранена арменска църква в България. За годината на изграждането й се съди по камък с надпис, който се съхранява в нея. От направения прочит на надписа от Агоп Гиликян става известно, че първоначално името на църквата е било " Сурп Крикор Лусаворич " / Свети Григорий Просветител / и годината е 1069 по арменското летоброене, което е 1620 г по официално приетото в света християнско летоброене. Същият е бил вкопан в пръстения под на южната малка стая. При ремонт, когато подовете се бетонират, е изваден и е изложен в северната малка стая.
Арменският хронист Крикор Таранахци в своята "Хронография" отбелязва ,че през 1630 г.в гр.Силистра се установява дякон Сафар.
Храмът е разположен в двор с площ около 1800 кв.м. В двора се намират - малка къща, предназначена за живеене на свещеника и сграда /бивше арменско училище/- сега арменски клуб с голямо салонно помещение и сцена.
Не разполагаме с архивни документи за етапността на построяване на храма. От събираната информация с години от възрастни сънародници и от наблюдения при ремонти е установено, че първоначално е построена същинската част на храма с две малки помещения от двете страни на олтара. Северната малка стая е предназначена за кръщене и усамотени молитви. В нея се намира ниша с каменно корито, в което има малък отвор /канал/, където се излива водата, в която е кръстено детето. Според каноните на религията, където се излива тази вода не трябва да стъпва човешки крак. В южната малка стая е свещеническата и там се съхраняват свещенически одежди и църковна утвар.
Становище на специалисти е, че куполът на църквата е уникален. Много малко арменски църкви по света имат такъв със стенописи. Той е реставриран през 1990 г. от местния художник Карен Маркарян.
Стените не са със стенописи. Има картинни икони, изпълнени с маслени бои. Нищо изкуствено не може да бъде поставено на олтара /икони, цветя и др./. В горната част на северната и южна стени на централното помещение има отвори, подредени в определен ред, за акустика. Това също е рядко срещано, по мнение на специалисти.
Впоследствие е пристроена предверийна част, в чийто под се намират надгробни плочи на духовни лица. Такива има и в двора на Църквата.
Допълнителната част е на два етажа.На втория етаж е балкон за църковен хор и над него е издигната камбанарията.
Съхраняват се църковна утвар, свещенически одежди, библии още от 1686г.,1730 г. и др. За архивиране на имуществото на Църквата се изработва снимков каталог с надписи в превод на български. Това се налага, защото за голямо съжаление тенденцията показва намаляваща възможност на арменски прочит.
В човешкия живот материалното не е най- ценното, но за една Арменска църква е всичко. В арменската църква " Сурп Аствадзадзин " гр. Силистра няма действащ свещеник от 1966 година. Църквата се отваря всяка неделя и почти не е отоплявана зимата. Това прави невъзможно правилното съхраняване на ценностите й.
По покана на Църковното настоятелство идва свещеник от гр. Русе, гр. Варна.
В двора на Църквата през 2005 г. е изграден Мемориал в памет на жертвите на Геноцида над арменския народ. Проектът за Мемориала е изработен от Диран Апелян. Мемориалната плоча от черен гранит е изцяло дарение от арменската общност и наши приятели в града, страната и чужбина. Всяка година на 24 април с наведени глави и на колене подновяваме клетвата си, строго да пазим завета на невинните ни жертви : Да не забравим никога, свято да пазим и развием майчиния си език и култура, да бъдем горди, че сме Арменци !
В парцел на Старите гробища, определен за арменски погребения има Параклис. Той е изграден във време, когато Южна Добруджа е в пределите на Румъния – 1937г.. Построена е с даренията на благодетеля Кеворк хаджи Артюнян. По волята на Дарителя родителите му са погребани там, а впоследствие и самият той. През 1966г. Архиепископ Дирайр Мардикян при освещаването му дава името " Сурп Кеворк ". Този Параклис може да се счита за уникален между другите арменски параклиси в България. Тази уникалност се дължи на фреските, каквито няма в нито един арменски параклис у нас.
Арменците са първата нация, приела християнството за официална държавна религия през 301година. През 2001 година всички арменци по света чествахме 1700 години от приемането й.
Арменската азбука е създадена от големия просветител Месроб Мащоц през 399 – 406 г..
Колосално е значението на делото на Месроб Мащоц за оцеляването на нашия народ. Чрез него не само оцелява арменската култура, но на роден език се създава огромна литература, която до днес заема почетно място както в историята на световната словестност, така и в световната културна съкровищница. А още по - важно е политическото значение на мащоцовите букви – те повишават неимоверно арменското самосъзнание и се превръщат в най – добрия щит срещу асимилаторската политика на чуждите завоеватели.
Арменецът не e просто устойчив народ. Той е и просветен. Kогато съдбата го е подлагала на изпитания, когато е бил принуден да напуска земите си, той никога не е забравял да вземе със себе си най – ценното – книгата. Затова днес арменското писмо може да се открие във всяко кътче по света, където е стъпвал арменски крак.
В знак на признателност Арменската църква канонизира двамата просветители Месроб Мащоц и Сахаг Бартев в светци и решава през месец октомври да се почита преводаческата дейност с църковен празник – Таркманчац – ден на преводачите. На този ден в Арменската църква се отслужва тържествена литургия за възхвала на преводачите и тяхното дело. Няма друга църква, която изразява благодарността си към преводаческото дело по такъв начин.
В Арменската църква в гр. Силистра има библиотека, в която се съхраняват над 400 книги на арменски език, някои от които са уникални.
Голяма ценност за Арменската църква и общност в Силистра е книгата на историка Иван Занов " Арменците в Силистра – минало и съвременност ". Това е първата писана памет за нас и начало за понататъшни изследвания.
Църквата за арменците е не само вяра, религия. Тя за нас е свята институция, благодарение на която и до днес ни има .
Арменската църква, както и българската, са направили много за съхраняване писменост,духовност,култура и бит на нацията си.
Всеки арменец, оказал се на непознато място, първо търси арменската църква. Тя е връзката между сънародници от различни страни.
Поколенията преди нас са успели да я съхранят през тези 390 години.
Наше морално задължение е да направим това за идните поколения.
Дълголетието на Арменската църква в гр. Силистра доказва, че от 390 години града живеят арменци. Ние сме лоялен народ, благодарни и признателни на България , която е приела нашите родители, по чудо останали живи от първия геноцид на века.
За нашето поколение България е Родина.За това и християнският ни храм е посещаван от наши приятели българи, както и от техните приятели.
В гр.Силистра към момента арменската общност наброява около 120 души.
Най-тържественият ден за арменците в града е честването на Храмовия празник. На този ден дворът на Църквата се изпълва с много гости. А денят преди празника, когато се приготвя курбан / мадах /, е като родов празник.

Може да е малък градът ни, може да сме малко арменците тук, но грижата за Църквата ни е голяма, защото ние дължим нашето съществуване на нея и сме в дълг на паметта на предците ни.

През тези 390 години поколения са се сменяли, властващи са се сменяли, но Арменската църква "Света Богородица" в града е запазена и неоспоримо представлява интерес като духовен, културен и исторически обект.

Facebook коментари