75 години Народно читалище "Пробуда" с. Калипетрово
През 2015 година народно читалище " Пробуда- 1940 г." с. Калипетрово чества своята 75-а годишнина. От известения учител Петър Жечев Курдоманов научаваме, че читалище в селото има още в началото на 20-и век, но докога съществува няма точни данни. По време на румънската окупация са разпуснати всички български културни организации, но българщината не загива.
На 5 декември 1940 г. под ръководството на новоназначения кмет Бинчо Р. Бинев се основава читалище под името "Пробуда". Избрано е читалищно настоятелство в състав от 10 члена с председател Стойчо Костов Алексиев.
Първоначално читалището е разположено в Бадинoвaта къща. Премахват полици, ченешини и всички непотребни неща, и я пригаждат за събиране на повече хора. Впоследствие няколко пъти е местено седалището на местната културна обител, до 1964 г., когато е построената собствената сграда.
Младият и ентусиазиран председател организира събиране на помощи за закупуване на радиоапарат, който сам доставя. Така всяка вечер в читалището се слушат новини. Отначало дейността на читалището се изразява предимно в просветна дейност – изнасяне на беседи и представяне на малки театрални постановки. Като основен център за духовно израстване обаче то непрекъснато разширява дейността си и постига все нови и нови успехи.
Сформиран е театрален състав от самодейци и постановките му се посрещат с голям интерес от публиката. Присъдено му е звание "Първенец" и му е дадена златна значка, награждаван е многократно и с грамоти.
През 1954 г. Петър Дойков основава танцов състав. Негов пръв ръководител е Чаньо Боранов. Известни танцьори са още Стойчо Димитров, Васил Папазов, Курти Маринов, Пенко Чамурджиев, Хараламби Димов, Чаню Куртев и мн. др. В онези години ентусиазмът е много голям, дори и по време на жетва не спира. Вечер, на газена лампа, голи до кръста, репетират въпреки липсата на специално помещение и постоянно се местят от едно място на друго. Резултатите не закъсняват. Навсякъде стават любимци на публиката.
През 1957 г. съставът е удостоен с високото звание "Национален първенец" и е изпратен на Шестия световен фестивал на младежта и студентите в Москва, откъдето се завръща със с бронзов медал. Танцовият състав е известен не само в областта, но и в цялата страна. Участва и в международните фолклорни фестивали в Русе, Бургас, Загреб, Охрид, Хмелницкий и др. Навсякъде е възторжено и бурно аплодиран. Притежава колекция от златни, сребърни медали и грамоти. По случай 25-ата си годишнина през 1979 г. е удостоен с орден "Кирил и Методий" II степен.
Създаден е и оркестър от народни инструменти, предимно за танцовия състав, ръководен от хармониста Чаньо Братанов. Негови продължители са Андрей Куртев и Валентин Сарафов. Както говорят хората: "Те просто им казват къде да стъпят". През 1959 г. се изгражда младежки танцов състав с ръководител Хараламби Димов.
Всяка пролет на кукерския празник цялото село ечи от звъна на кукерските траки. Кукерският състав достойно се представя на националния фестивал на кукерите и сурвакарите в гр. Перник. Носител е на многобройни златни, сребърни медали и грамоти. Много са имената на кукерите, но не може да се отминат тези на Иван Димитров Грънчаров и на сина му Димитър – ръководител на състава, Тодор Георгиев Стоянов, Слави Искрев с двамата си сина, Матьо Йорданов, Васил Папазов, Димитър Гаджев, Петър Шиков, Алекси Иванов и др. На всеки две години в селото се провежда национален кукерски събор.
В известен период от време в читалището се развива и хорова дейност. На Петия републикански фестивал хорът е награден със сребърен медал. Една от най-известните певици, баба Васила Вълчева, предаде на съхранение в Института по музикознание при БАН 1800 песни, които професор Михаил Букарашлиев нотира и издаде в специална книга. Достоен изпълнител на песните й днес е нейната племенница, народната певица от Калипетрово Митанка Петрова. На всеки две години се провежда конкурсът, посветен на Баба Васила – добруджанската омирка.
Преди 15 години бе изградена група за стари градски песни "Камбанен звън" с ръководител Тодор Скорчелиев, която наскоро бе отбелязана с тържество. Групата участва активно в културния живот на селото и града. Явява се на фестивали и е награждавана многократно. От няколко години е изградена и детска фолклорна група "Димитровче" с ръководител Валентин Сарафов. С изящните си гласчета и с майсторското си изпълнение като истински славеи те галят душата и сърцата на публиката. Включват се редовно в културните мероприятия в селото. Редовно се организират чествания на националните празници и събитията от българския православен календар. Много често в партньорство с Духовния център към православния храм "Св. Димитър".
Още с основаването на читалището младежите от селото даряват средства за закупуване на литература. Получават се книги от цялата страна. Библиотеката сега разполага с над 15 000 тома, някои от които на местни автори. В навечерието на 75-ата годишнина отправяме своята дълбока признателност и благодарност към самодейците от миналите и днешни поколения, дали своя неоценим принос за развитието на читалищното дело в с. Калипетрово. Да пожелаем на читалището "На многая лета"! Както досега така и в бъдеще да е огнище на родолюбие и да пренася през вековете българската идентичност.
Милка Трендафилова
На 5 декември 1940 г. под ръководството на новоназначения кмет Бинчо Р. Бинев се основава читалище под името "Пробуда". Избрано е читалищно настоятелство в състав от 10 члена с председател Стойчо Костов Алексиев.
Първоначално читалището е разположено в Бадинoвaта къща. Премахват полици, ченешини и всички непотребни неща, и я пригаждат за събиране на повече хора. Впоследствие няколко пъти е местено седалището на местната културна обител, до 1964 г., когато е построената собствената сграда.
Младият и ентусиазиран председател организира събиране на помощи за закупуване на радиоапарат, който сам доставя. Така всяка вечер в читалището се слушат новини. Отначало дейността на читалището се изразява предимно в просветна дейност – изнасяне на беседи и представяне на малки театрални постановки. Като основен център за духовно израстване обаче то непрекъснато разширява дейността си и постига все нови и нови успехи.
Сформиран е театрален състав от самодейци и постановките му се посрещат с голям интерес от публиката. Присъдено му е звание "Първенец" и му е дадена златна значка, награждаван е многократно и с грамоти.
През 1954 г. Петър Дойков основава танцов състав. Негов пръв ръководител е Чаньо Боранов. Известни танцьори са още Стойчо Димитров, Васил Папазов, Курти Маринов, Пенко Чамурджиев, Хараламби Димов, Чаню Куртев и мн. др. В онези години ентусиазмът е много голям, дори и по време на жетва не спира. Вечер, на газена лампа, голи до кръста, репетират въпреки липсата на специално помещение и постоянно се местят от едно място на друго. Резултатите не закъсняват. Навсякъде стават любимци на публиката.
През 1957 г. съставът е удостоен с високото звание "Национален първенец" и е изпратен на Шестия световен фестивал на младежта и студентите в Москва, откъдето се завръща със с бронзов медал. Танцовият състав е известен не само в областта, но и в цялата страна. Участва и в международните фолклорни фестивали в Русе, Бургас, Загреб, Охрид, Хмелницкий и др. Навсякъде е възторжено и бурно аплодиран. Притежава колекция от златни, сребърни медали и грамоти. По случай 25-ата си годишнина през 1979 г. е удостоен с орден "Кирил и Методий" II степен.
Създаден е и оркестър от народни инструменти, предимно за танцовия състав, ръководен от хармониста Чаньо Братанов. Негови продължители са Андрей Куртев и Валентин Сарафов. Както говорят хората: "Те просто им казват къде да стъпят". През 1959 г. се изгражда младежки танцов състав с ръководител Хараламби Димов.
Всяка пролет на кукерския празник цялото село ечи от звъна на кукерските траки. Кукерският състав достойно се представя на националния фестивал на кукерите и сурвакарите в гр. Перник. Носител е на многобройни златни, сребърни медали и грамоти. Много са имената на кукерите, но не може да се отминат тези на Иван Димитров Грънчаров и на сина му Димитър – ръководител на състава, Тодор Георгиев Стоянов, Слави Искрев с двамата си сина, Матьо Йорданов, Васил Папазов, Димитър Гаджев, Петър Шиков, Алекси Иванов и др. На всеки две години в селото се провежда национален кукерски събор.
В известен период от време в читалището се развива и хорова дейност. На Петия републикански фестивал хорът е награден със сребърен медал. Една от най-известните певици, баба Васила Вълчева, предаде на съхранение в Института по музикознание при БАН 1800 песни, които професор Михаил Букарашлиев нотира и издаде в специална книга. Достоен изпълнител на песните й днес е нейната племенница, народната певица от Калипетрово Митанка Петрова. На всеки две години се провежда конкурсът, посветен на Баба Васила – добруджанската омирка.
Преди 15 години бе изградена група за стари градски песни "Камбанен звън" с ръководител Тодор Скорчелиев, която наскоро бе отбелязана с тържество. Групата участва активно в културния живот на селото и града. Явява се на фестивали и е награждавана многократно. От няколко години е изградена и детска фолклорна група "Димитровче" с ръководител Валентин Сарафов. С изящните си гласчета и с майсторското си изпълнение като истински славеи те галят душата и сърцата на публиката. Включват се редовно в културните мероприятия в селото. Редовно се организират чествания на националните празници и събитията от българския православен календар. Много често в партньорство с Духовния център към православния храм "Св. Димитър".
Още с основаването на читалището младежите от селото даряват средства за закупуване на литература. Получават се книги от цялата страна. Библиотеката сега разполага с над 15 000 тома, някои от които на местни автори. В навечерието на 75-ата годишнина отправяме своята дълбока признателност и благодарност към самодейците от миналите и днешни поколения, дали своя неоценим принос за развитието на читалищното дело в с. Калипетрово. Да пожелаем на читалището "На многая лета"! Както досега така и в бъдеще да е огнище на родолюбие и да пренася през вековете българската идентичност.
Милка Трендафилова