Откриха църква на 10 века в Силистра

Нова патриаршеска базилика е разкрита в средновековния град Дръстър по време на изкопните работи по водния цикъл в Силистра, съобщи пред журналисти историкът от местния Археологически музей проф. Георги Атанасов. По думите му находката потвърждава още веднъж тезата, че някогашният Дръстър е бил основен религиозен център на Първото българско царство. Според Атанасов, по своята мащабност новоразкритият храм се нарежда и сред 5-те най-представителни църкви в родната ни история, заедно с тези в Плиска и Преслав.
"Тук не става въпрос за една обикновена градска църква, тук става въпрос за храма–майка на Българската Патриаршия. За тронния храм на първите български патриарси, което му придава голяма историческа стойност", заяви професор Атанасов.
Поводите за това определение са масивните стени, изпълнени с великолепно изработени квадри, наличието на синтрон и мощни фундаменти. Базиликата се намира само на около 90 метра южно от Патриаршеската резиденция с Патриаршеския храм.
"Този храм има почти същия начин на градеж, като долния край има сходни пропорции. Той има също синтрони, което говори, че е катедрален храм. Имаме два катедрални храма, разположени на окло 80-90 м един от друг, което поставя много въпросителни. Забележителното е, че в дълъг период от време (сега колегите ще засегат точните археологически данни, те действат съвместно), ние имаме практика позната още от ранно християнско време - епископските центрове да имат два храма, или т.нар. двойни базилики. Тук на даден етап обаче по-ранната базилика е оградена с епископски патриаршески дворец и тази църква поема ролята на така да се каже публична катедра, а според мен първата става като капела палатина, като лична катедрала на епископа. Така че практиката ни е известна, ние очааквахме в Дръстър да имаме нещо подобно," допълни Атанасов.
Въпреки че към момента е разкрита едва ¼ от църквата, специалистите са категорични, че тя е много по-масивна и представителна от откритата през 80-те години на миналия век патриаршеска базилика. Църквата е трикорабна, а дебелината на зидовете й е над метър. Непосредствено до нея са разкрити и близо 50 гроба.
"По предварителни наблюдения имаме кости както от израстнали индивиди, така и от деца - може би 50 на 50 като количество възрастни и деца, което говори за висока смъртност на децата по това време", разказа археологът от Историческия музей в Русе Николай Русев.
Върху обекта са работили и продължават да работят 4 археологически екипа от Шумен, Добрич, Русе и Велико Търново. Според първоначални хипотези храмът е построен в началото на 10 век и е разрушен около края на 11 век. Начинът му на градеж е абсолютно идентичен с патриаршеския храм на брега на Дунав. По първоначалните изчисления на проф. Атанасов храмът ще бъде широк около 17 метра и половина и дълъг около 30 метра. Така той, образно казано, влиза в Топ на 5 на най – внушителните храмове от Първото българско царство, след базиликите в Плиска и Велики Преслав.