Осигуровките не стигат за пенсиите: Държавата покрива над 45% от разходите за обществено осигуряване
Въпреки че приходите от осигуровки почти са се удвоили за пет години, увеличението на разходите за пенсии и обезщетения продължава да оказва натиск върху публичните финанси.
Според одиторите промените в социалното и осигурителното законодателство са подобрили финансовата подкрепа за определени групи от населението, но същевременно са създали дългосрочни бюджетни ангажименти.
Над 12 млрд. лева от държавния бюджет за пенсии и обезщетения
Приходите от осигурителни вноски са се увеличили от 7,88 млрд. лева през 2020 г. до 14,87 млрд. лева през 2025 г.
За същия период разходите на държавното обществено осигуряване са нараснали с 91% – от 14,28 млрд. лева до 27,28 млрд. лева.
Така делът на разходите, покриван със собствени осигурителни приходи, е намалял от 59,9% на 54,9%.
През 2025 г. за балансиране на системата са били необходими над 12 млрд. лева от централния бюджет, което представлява повече от 45% от общите разходи на държавното обществено осигуряване.
За 2026 г. се очаква разходите да достигнат близо 30 млрд. лева.
Одиторите посочват, че увеличението на осигурителните приходи се дължи основно на по-високите осигурителни доходи, нарастването на минималната работна заплата и инфлацията. Същевременно броят на осигурените лица се е увеличил с едва 6,4%.
Пенсиите вече формират 89% от разходите на ДОО
Съществена част от финансовия натиск върху осигурителната система идва от увеличаващите се разходи за пенсии.
Делът им в общите разходи на държавното обществено осигуряване е нараснал от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г.
Сред основните причини са последователните промени в пенсионната формула и преизчисляването на пенсиите през последните години.
Увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж до 1,35 от декември 2021 г. е довело до допълнителни разходи от 449,1 млн. лева през 2022 г.
През юли 2022 г. добавките от 60 лева, въведени по време на пандемията от COVID-19, са включени в основния размер на пенсиите. Това е превърнало временната финансова подкрепа в постоянен разход, върху който впоследствие се начисляват увеличенията по швейцарското правило.
През октомври същата година са преизчислени пенсиите на около 928 000 души, което е довело до допълнителен постоянен разход от над 1 млрд. лева годишно.
Близо половината пенсионери получават минимална пенсия
Одитът отчита и значително увеличение на минималната пенсия, която за разглеждания период е нараснала с близо 188%.
За сравнение, средният размер на пенсиите се е увеличил със 155%.
В резултат 45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия.
Според оценката на Сметната палата тази тенденция отслабва връзката между размера на внесените осигуровки и получаваната пенсия.
Одиторите предупреждават, че когато голяма част от пенсионерите получават минимални пенсии независимо от различията в осигурителния им принос, това може да намали стимулите за осигуряване върху действителните доходи.
Над 7,4 млрд. евро са изплатени за социална подкрепа
Проверката обхваща и социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
За шест години и половина по осем специални закона са изплатени приблизително 7,4 млрд. евро, като са отчетени над 5 млн. случая на подпомагане.
Най-голям дял от средствата – около 4,4 млрд. евро – е насочен към хората с увреждания и предоставянето на лична помощ.
Сред факторите за увеличаването на социалните разходи е промяната в механизма за определяне на социалните помощи. От юни 2023 г. те се обвързват с линията на бедност вместо с гарантирания минимален доход.
Линията на бедност достига 764 лева през 2026 г., което разширява кръга на лицата, които могат да получават подпомагане.
Според одита разходите за социални помощи по Закона за социално подпомагане са се увеличили със 110%, достигайки 145 млн. лева през 2025 г.
Разходите за лични и социални асистенти нарастват над шест пъти
Значителен ръст е отчетен и при финансирането на социалните и личните асистенти.
Обвързването на възнагражденията им с минималната работна заплата е довело до увеличение на разходите от 202 млн. лева през 2020 г. до 1,3 млрд. лева през 2025 г.
Увеличават се и средствата за еднократната помощ за ученици.
След премахването на доходния критерий и разширяването на обхвата на подпомагането плащанията са нараснали от 9,47 млн. лева през 2020 г. до 73,31 млн. лева през 2025 г.
Сметната палата предупреждава за рискове пред публичните финанси
Основният извод от одита е, че социалните и осигурителните разходи нарастват по-бързо от възможностите за тяхното финансиране чрез собствените приходи на системата.
Това не означава, че изплащането на пенсиите е преустановено или че държавата няма възможност да изпълнява текущите си задължения. Данните обаче показват нарастваща необходимост от финансиране чрез общите бюджетни приходи, включително данъците.
Одиторите препоръчват при бъдещи законодателни промени да се извършват по-задълбочени предварителни оценки на финансовото въздействие, особено когато се създават постоянни разходи за държавния бюджет.
Основното предизвикателство пред осигурителната система остава намирането на устойчив баланс между адекватните пенсии и социални плащания, размера на осигурителните приходи и възможностите на държавния бюджет.
Редактор "Екип на Кворум"