PISA: Всеки втори български ученик изпитва затруднения с четенето с разбиране
Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA продължават да показват сериозни затруднения по четене, математика и природни науки, става ясно от публикация, посветена на представянето на деветокласниците.
Изследването оценява функционалната грамотност на 15-16-годишните – способността им да прилагат наученото при решаване на практически задачи от ежедневието, а не просто да възпроизвеждат учебен материал.
Според представените данни около 42% от българските ученици достигат поне второ ниво по четене, което се приема за базово ниво на грамотност. Средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е около 65%.
Това означава, че голяма част от учениците у нас срещат трудности при разбирането и интерпретирането на текст, извличането на информация и използването ѝ в конкретна ситуация.
Сходна е картината и при математиката. Около 43% от българските ученици достигат поне второ ниво, докато средният дял за страните от ОИСР е приблизително 65%.
По природни науки около 53% от учениците в България достигат поне базовото второ ниво, при около 74% средно за страните от ОИСР.
Публикуваните резултати показват и отстъпление спрямо предходното изследване. Средният резултат по четене е 387 точки – с 17 точки по-нисък спрямо 2022 г. По математика резултатът е 405 точки, а по природни науки – 421 точки.
Министърът на образованието Георги Вълчев коментира, че резултатите "не са добри" и посочва необходимостта от мерки както по отношение на учебния процес, така и на дисциплината в клас.
Сред посочените проблеми са прекалено абстрактното преподаване, недостатъчното практическо приложение на знанията, както и необходимостта учениците да бъдат по-ангажирани по време на учебните часове.
Като възможни мерки се обсъждат и промени, насочени към повишаване на дисциплината, подобряване на квалификацията на учителите и по-ясно проследяване на резултатите на учениците.
Данните от PISA за пореден път поставят въпроса не само колко знания получават българските ученици, а доколко могат да ги използват в реални житейски ситуации.
Редактор "Екип на Кворум"
Изследването оценява функционалната грамотност на 15-16-годишните – способността им да прилагат наученото при решаване на практически задачи от ежедневието, а не просто да възпроизвеждат учебен материал.
Според представените данни около 42% от българските ученици достигат поне второ ниво по четене, което се приема за базово ниво на грамотност. Средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е около 65%.
Това означава, че голяма част от учениците у нас срещат трудности при разбирането и интерпретирането на текст, извличането на информация и използването ѝ в конкретна ситуация.
Сходна е картината и при математиката. Около 43% от българските ученици достигат поне второ ниво, докато средният дял за страните от ОИСР е приблизително 65%.
По природни науки около 53% от учениците в България достигат поне базовото второ ниво, при около 74% средно за страните от ОИСР.
Публикуваните резултати показват и отстъпление спрямо предходното изследване. Средният резултат по четене е 387 точки – с 17 точки по-нисък спрямо 2022 г. По математика резултатът е 405 точки, а по природни науки – 421 точки.
Министърът на образованието Георги Вълчев коментира, че резултатите "не са добри" и посочва необходимостта от мерки както по отношение на учебния процес, така и на дисциплината в клас.
Сред посочените проблеми са прекалено абстрактното преподаване, недостатъчното практическо приложение на знанията, както и необходимостта учениците да бъдат по-ангажирани по време на учебните часове.
Като възможни мерки се обсъждат и промени, насочени към повишаване на дисциплината, подобряване на квалификацията на учителите и по-ясно проследяване на резултатите на учениците.
Данните от PISA за пореден път поставят въпроса не само колко знания получават българските ученици, а доколко могат да ги използват в реални житейски ситуации.
Редактор "Екип на Кворум"