Засушаването сви драстично площите с царевица в Добруджа, фермерите търсят алтернативи
Само преди три години царевицата е заемала площи, съпоставими с тези на пшеницата. По думите на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова Добруджа е достигала над 1 млн. декара, засети с царевица, докато в момента площите са между 300 и 400 хил. декара.
През тази година развитието на културата е значително по-добро благодарение на валежите, но земеделските производители приемат това по-скоро като изключение и продължават да търсят по-сигурни решения за бъдещето.
В семейна ферма в община Шабла, която обработва 20 хил. декара земя, през тази година само 2000 декара са засети с царевица. Стопаните обвързват бъдещото отглеждане на културата основно с възможностите за напояване.
Според земеделските производители поливното земеделие в региона е било значително по-развито в миналото. В община Шабла например е имало около 10 хил. декара площи, които са получавали вода от "Напоителни системи", докато към момента такива територии почти липсват.
Като основна възможност за напояване стопаните посочват изграждането на сондажи, но инвестицията е скъпа. На места вода се достига на около 100 метра дълбочина, а в други райони сондажите трябва да стигат до 150–200 метра, което значително увеличава разходите.
Въпреки високата цена земеделците посочват, че напояването може да увеличи добивите между три и четири пъти. Част от стопанствата вече планират инвестиции в по-икономични системи, които да намалят себестойността на продукцията.
Паралелно с това производителите започват да търсят алтернативи на царевицата. Сред тях е соргото – култура, която е по-устойчива на засушаване. Земеделецът Александър Костов например е увеличил площите със сорго до 1000 декара, след като през предходни години е отделял едва по около 100 декара.
По думите му основният проблем пред разширяването на тази култура остава пазарът. Според него соргото често се подценява от търговците, въпреки че има висока хранителна стойност и при сухи години може да даде по-добър добив от царевицата.
Другата трудност е свързана с ограниченото животновъдство, тъй като соргото намира приложение основно като фураж, но може да се използва и за производство на биомаса, газ и спирт.
В опит да разнообразят производството си земеделците в Добруджа тази година са увеличили и площите с рапица и слънчоглед. Рапицата е достигнала близо 200 хил. декара, а слънчогледът – около 1 млн. декара.
Според Радостина Жекова тази година добивите от рапица са много добри, но прекомерното разширяване на площите с нея може да създаде проблеми в сеитбооборота, особено когато се редува със слънчоглед.
Въпреки опитите за диверсификация стопаните са категорични, че царевицата няма да изчезне от Добруджа. Основното условие обаче е развитието на напояването.
"Без напояване нямаме никакво бъдеще", е общото послание на земеделските производители, които виждат в модерните поливни системи ключа към запазването на царевицата и устойчивостта на земеделието в региона.
Редактор "Екип на Кворум"