Силистренските зърнопроизводители прибират по 700–750 кг пшеница от декар на места
България е прибрала 7 387 665 тона пшеница от реколта 2026 г. при среден добив 635 кг от декар. Това показва последният оперативен анализ на Министерството на земеделието и храните към 13 август. Въпреки силната реколта, изкупните цени остават близо до миналогодишните нива, а производителите предупреждават, че растящите разходи поставят сектора под сериозен натиск.
По данни на МЗХ производството на пшеница е с 1,2% повече спрямо същия период на 2025 г., въпреки че площите за реколтиране са с 6,5% по-малко, а реално ожънатите – със 7,7% по-малко.
Основната причина за по-голямото количество е значително по-високата продуктивност – средният добив се е увеличил от 580 кг/дка през 2025 г. до 635 кг/дка през настоящата година, или с 9,5%.
Силна реколта при по-малко площи
Оперативните данни на земеделското министерство показват:
• производство на пшеница – 7 387 665 тона;
• среден добив – 635 кг/дка;
• реколтирани площи – 1 163 723 хектара;
• ръст на производството спрямо година по-рано – 1,2%;
• ръст на средния добив – 9,5%.
Министерството изрично уточнява, че тези числа са оперативни и служат като ориентир за текущото състояние на сектора, а не представляват окончателна статистика.
Традиционно сред най-силните зърнопроизводителни райони са Североизточна България, включително областите Добрич и Силистра, както и части от Северозападна България – Враца и Монтана. По данни, цитирани от браншови източници, на много места през тазгодишната кампания са отчетени добиви от порядъка на 700–750 кг/дка, значително над средното за страната от 635 кг/дка.
Хлебната пшеница се изкупува средно за 182 евро на тон
Голямото количество зърно обаче не е довело до съществен ръст на цените.
Към 12 август средната изкупна цена на хлебната пшеница е 182 евро за тон без ДДС, при 178 евро година по-рано. Това е увеличение от едва 2%.
При фуражната пшеница средната цена е 171 евро за тон без ДДС, практически без промяна спрямо 2025 г.
Така фермерите получават по-високи добиви от декар, но продават продукцията си при цени, които не нарастват със същите темпове като разходите за горива, торове, препарати, техника и труд.
Износът е ключов за реализацията на реколтата
При производство от близо 7,4 млн. тона България разполага със значителен излишък над необходимото за вътрешния пазар.
Страната традиционно е нетен износител на пшеница, но данните на МЗХ показват, че през периода юли 2025 – май 2026 г. са били изнесени 4,833 млн. тона, което е с 20,4% по-малко спрямо същия период на предходния сезон.
Това прави намирането на външни пазари особено важно при настоящата силна реколта.
Големите количества в целия Черноморски регион означават и сериозна конкуренция за традиционните пазари, което допълнително ограничава възможностите за повишаване на изкупните цени.
Силна реколта, но не непременно силна година за стопаните
Почти 7,4 млн. тона пшеница представляват много добър производствен резултат, но количеството само по себе си не определя финансовото състояние на земеделските стопанства.
При средна цена от 182 евро на тон и растяща себестойност производителите все по-често поставят въпроса дали високите добиви са достатъчни, за да компенсират ниските пазарни цени.
От бранша през последните години многократно предупреждават за свиване и окрупняване на стопанствата заради натрупването на финансови трудности.
Защо евтиното зърно не означава автоматично евтин хляб
Зърнопроизводителите поставят и въпроса защо сравнително ниската цена на пшеницата не води до съответно поевтиняване на хляба.
Причината е, че цената на зърното е само един от компонентите в крайната стойност на продукта. След него се натрупват разходи за съхранение, транспорт, производство на брашно, енергия, труд, логистика, опаковки и търговска реализация.
Затова движението на цената на пшеницата не се пренася автоматично и в същия размер върху цената на хляба.
Реколта 2026 г. показва ясно противоречието пред българското зърнопроизводство – по-висок добив и почти 7,4 млн. тона произведена пшеница, но при пазарни цени, които остават почти без промяна.
Редактор "Екип на Кворум"