Четвъртък, 27 Август 2026 г.

Купувач не успя да докаже сделка за имот от 232 кв. м в Дулово

Районният съд в Дулово отхвърли иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен, след като по делото не беше доказано, че подписите под договора и разписката за платената цена са положени от собственика на имота. Решението е постановено на 11 август 2026 г. и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра.

Спорът е за поземлен имот в Дулово с площ от 232 кв. м, предназначен за производствен или складов обект. Ищецът твърди, че на 11 септември 2020 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на цена от 9500 лева, като сумата била платена в брой още същия ден. Срокът за сключване на окончателен договор бил до 11 октомври 2020 г., но сделката така и не била финализирана пред нотариус.

Собственикът на имота обаче оспорил изцяло твърденията. Той заявил пред съда, че никога не е подписвал предварителен договор, не е получавал пари и не е имал намерение да продава имота. Оспорена била и истинността на предварителния договор и разписката за получената сума.

По делото е назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице не е могло да даде категоричен отговор дали двата подписа за "Продавач" в договора и подписът за "Получил сумата" в разписката са изпълнени от ответника.

Причината, посочена от експерта, е, че подписът на лицето е силно променлив през годините и не позволява да се изгради достатъчно надеждна съвкупност от признаци дори за вероятностно заключение.

Съдът е приел, че при оспорена автентичност тежестта да докаже истинността на документите е на страната, която се позовава на тях. Тъй като категорично доказване не е направено, съдът признава предварителния договор и разписката за неавтентични и ги изключва от доказателствения материал.

По делото е разпитан и свидетел, който твърди, че е присъствал при сключването на договора и лично е броил сумата от 9500 лева. Съдът обаче приема показанията му за недопустими за установяване на договор и плащане с такава стойност, тъй като законът не допуска свидетелски показания за договори над 5000 лева, когато насрещната страна изрично се е противопоставила.

Допълнително съдът отчита, че свидетелят живее на семейни начала с ищцата и е заинтересован от изхода на спора.

Интересен момент е, че съдът не приема възражението на ответника за изтекла петгодишна давност. Исковата молба е подадена на 4 октомври 2025 г., а задължението за сключване на окончателния договор е станало изискуемо на 12 октомври 2020 г., тоест петгодишният срок още не е бил изтекъл.

Решаващ се оказва другият въпрос – липсата на доказан валиден предварителен договор. Съдът приема, че при недоказана автентичност на подписите не може да се приеме наличие на действително съгласие между страните и съответно няма основание предварителният договор да бъде обявен за окончателен.

Искът е отхвърлен като неоснователен. Ищцата е осъдена да заплати на ответника 460,16 евро, равностойни на 900 лева, за адвокатско възнаграждение.

Редактор "Екип на Кворум"