Над 304 хил. души работят на непълно време, промени в трудовия стаж стигнаха до Конституционния съд
На 5 август 2026 г. омбудсманът сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни §11, т. 1–4 и §46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г. По искането е образувано конституционно дело №18/2026 г., което впоследствие е присъединено към друго производство по същата материя.
Една от оспорените промени засяга изчисляването на трудовия стаж. Според омбудсмана досегашното правило, при което за един ден трудов стаж можеше да бъде признато времето, през което е отработена поне половината от законоустановената дневна норма, се заменя със стриктно пропорционално изчисляване според отработените часове.
По данните, публикувани в анализа на Чобанов и посочени като информация от Националната агенция за приходите за май 2026 г., 304 270 души работят на непълно работно време. От тях 238 051 са с работен ден между 4 и 7 часа, а 66 219 – между 1 и 3 часа.
Омбудсманът поддържа тезата, че новият режим може да засегне трудови права, свързани със стажа – сред тях платения годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и права, за които се изисква определена продължителност на стажа.
Втората оспорена тема е минималната работна заплата. С §46 от бюджетния закон през 2026 г. се преустановява прилагането на досегашния механизъм за ежегодното ѝ определяне, а размерът се запазва на нивото за 2026 г. до приемането на бъдещи законодателни промени. Според искането на омбудсмана липсват конкретен срок и гаранции кога ще бъде приет нов механизъм.
В своя анализ Димитър Чобанов поставя въпроса и за начина, по който подобни съществени изменения се прокарват чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет. Той определя като основателни част от критиките за липсата на достатъчно обществено обсъждане, но едновременно с това поставя под въпрос последователността и мотивите на институциите при реакцията им към подобна законодателна практика.
Финансистът отбелязва и че омбудсманът няма право на законодателна инициатива. По Конституция правото да внасят законопроекти принадлежи на народните представители и Министерския съвет, докато общественият защитник разполага с други инструменти – включително сезиране на Конституционния съд, когато смята, че закон нарушава права и свободи на гражданите.
Предстои Конституционният съд да се произнесе по същество по спорните разпоредби.
Редактор "Екип на Кворум"