Съхненето на горите в Североизточна България вече засяга бряст, липа и цер

Процесът на съхнене на горските насаждения в Североизточна България вече обхваща и местни дървесни видове, които досега са били сравнително устойчиви. Това съобщи пред журналисти в Силистренско заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.

По думите му в предходни години подобни явления са били по-ограничени и са били овладявани чрез обичайните лесовъдски дейности. В момента обаче мащабът на проблема налага предприемането на значително по-сериозни мерки.

Най-голямо безпокойство предизвиква съхненето на местни видове като бряст, липа и цер, които досега са били приемани като по-устойчиви на климатичните условия и промените в горската среда.

Проф. Палигоров посочи, че възстановяването на засегнатите територии може да се извърши чрез подмладяване на горите и подмяна на съществуващия дървостой с нови насаждения. Това неизбежно ще доведе и до промяна на ландшафта в отделни райони.

"Трябва да информираме обществеността чрез медиите, че това, което се прави, не е безразборна и поголовна сеч, а мероприятия и дейности, които са задължителни, за да можем да имаме гора за идните поколения", заяви заместник-министърът.

Той предупреди, че при липса на навременни действия бъдещите поколения трудно биха разполагали с горите в сегашния им вид.

Част от полезащитните пояси вече не изпълняват функциите си

Палигоров обърна внимание и на състоянието на полезащитните горски пояси в Североизточна България. По негови данни около 17–18 процента от тях, или приблизително 1500–1600 хектара, са повредени или са в лошо състояние.

Това означава, че част от поясите вече не изпълняват пълноценно основните си функции – задържане на влагата, ограничаване на ветровата ерозия и създаване на по-благоприятна среда за земеделските култури.

По думите на заместник-министъра наличието на полезащитни пояси може да повиши производителността на земеделските култури средно с 25–30 процента, а в отделни случаи положителният ефект достига до 40 процента.

Той подчерта, че поясите не трябва да бъдат премахвани и приобщавани към обработваемите земеделски площи, тъй като това би намалило положителното им влияние върху производството.

Търсят приложение за засегнатата дървесина

Заради мащаба на съхненето ще бъде необходимо значително увеличаване на дейностите по усвояване на засегнатата дървесина, посочи още проф. Палигоров.

Водят се разговори с дървопреработвателни предприятия, както и за използване на част от дървесината в енергийния сектор. По експертни оценки между 700 000 и 800 000 тона могат да бъдат използвани за производство на топлинна и електрическа енергия.

Заместник-министърът съобщи и за подготвяна възможност за финансова подкрепа на собствениците на гори, попадащи в защитените зони по "Натура 2000".

Очаква се до края на годината да започне приемът на заявления, като кандидатстването ще бъде електронно и с облекчена процедура. Средствата ще могат да се използват за възстановяване на засегнати горски територии, подготовка на площите и създаване на нови насаждения.

Редактор "Екип на Кворум"