Проф. Георги Атанасов обяви резултатите от сезон "Залдапа 2026"
Залдапа е най-големият известен късноантичен град във вътрешността на Добруджа и Северна България и важен раннохристиянски епископски център. Археологическият обект се намира край село Абрит, община Крушари, област Добрич, в близост до българо-румънската граница.
До момента в града са установени шест църкви, а археолозите разполагат с данни и за възможна седма в подградието на Залдапа.
Редовните археологически проучвания през 2026 г. са проведени от екип с научни ръководители проф. д.и.н. Георги Атанасов и гл. ас. д-р Александър Харизанов от Националния археологически институт с музей при БАН, заедно с доц. д-р Албена Миланова от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Уникална четириконхална църква
Основен акцент през сезона е било проучването на раннохристиянската четириконхална църква. По данни на археологическия екип тя е единствената известна досега северно от Стара планина и едва втората подобна църква в България след тетраконхата край Перущица.
Към този тип паметници условно може да бъде добавен и тетраконхалният мартириум в Августа Траяна, днешна Стара Загора.
Разкритият храм в Залдапа е седмата подобна църква на Балканите, а в целия раннохристиянски свят са известни около 30 такива сгради. Повечето тетраконхи са изграждани като мартириуми или мавзолеи на светци, докато храмът в Залдапа е бил използван през VI век за извършване на евхаристийни литургии.
Проучването на паметника продължава вече шести археологически сезон.
Напълно разкрита е монументалната колонада
Най-значимото постижение през 2026 г. е пълното разкриване на монументалната колонада, или екзонартекс, пред притвора на храма.
Откритието позволява за първи път да бъде възстановен цялостният вид на представителната западна фасада на сградата.
Проучванията показват още, че постройката, долепена северно до апсидата, най-вероятно е представлявала скевофилакий – помещение, което през VI век е обединявало функциите на протезис и диаконикон.
Южно от църквата е продължило разкриването на друга просторна постройка, вероятно с жилищно предназначение. Тя също е била свързана с храма чрез колонада.
Сред находките през сезона са мраморни архитектурни елементи и два надписа, които допълват представителната колекция от обекта.
Определени са окончателните размери на комплекса
След тазгодишните разкопки археолозите вече могат да определят окончателните размери на храма.
Общата външна дължина на църквата е 23,15 метра, а заедно с колонадата достига 26,60 метра. Максималната ширина е 16,30 метра, а размерите на самата тетраконха са 19,60 на 16,30 метра.
Според изследователите тези данни позволяват значително по-точна архитектурна реконструкция и утвърждават мястото на храма сред най-представителните раннохристиянски църкви на Балканите.
Продължават проучванията на опожарена сграда
За трета поредна година е продължило и изследването на голяма, силно опожарена сграда северно от тетраконхата.
Предварителните резултати сочат, че постройката е от IV–V век, докато четириконхалната църква е изградена през първата половина на VI век.
Подовите мозайки са сред приоритетите за 2027 година
При осигуряване на необходимото финансиране основен приоритет през следващия археологически сезон ще бъде пълното разкриване, консервацията и експонирането на подовите мозайки, които покриват целия интериор на тетраконхалната църква.
В Северна България и Добруджа са разкрити близо 200 църкви от IV–VI век, но мозаечни пана са открити още само в Марцианопол и Варна, посочва проф. Георги Атанасов.
Предвижда се да продължат и проучванията на сградата южно от храма, както и окончателното разкриване на по-ранната постройка от северната страна.
Археологическият екип изказва благодарност на всички участници и сътрудници в проучването, както и на Община Крушари и Кирил Жендов за оказаното съдействие и подкрепа.
Редактор "Екип на Кворум"