Силистра извън картата на големите пътища до 2050 г.: липсва ли Североизтокът в дългосрочните планове?
Публикувана в социалните мрежи карта под заглавие "Българските пътища през 2050 г." предизвика дискусия за мястото на област Силистра в бъдещото развитие на националната транспортна инфраструктура.
Визуализацията очертава мрежа от автомагистрали и скоростни пътища с наименования "Дунав", "Хемус", "Черно море", "Янтра", "Тракия", "Марица", "Рила", "Струма" и "Европа". На нея обаче не се вижда ново високоскоростно направление, което да свързва пряко Силистра с Добрич и Варна, нито ясно трасе към Русе и основните национални транспортни оси.
Картата не е представена като официален документ на Министерския съвет, Министерството на транспорта или Агенция "Пътна инфраструктура". Към момента официалният водещ стратегически документ за транспортния сектор е Интегрираната транспортна стратегия на България с хоризонт до 2030 г., а не публично утвърдена национална схема на автомагистралите до 2050 г.
Въпреки това визуализацията поставя важен въпрос: как ще бъде преодоляна транспортната изолираност на Силистренска област, ако в дългосрочните планове не се заложат конкретни и ясно разпознаваеми направления към региона?
В момента основната пътна връзка на Силистра с Русе е второкласният път II-21 Русе – Тутракан – Силистра. По това направление през годините са извършвани ремонти и реконструкции, но трасето не е магистрала или скоростен път.
На фона на строителството на автомагистралата Русе – Велико Търново, която е с обща проектна дължина 132,84 км, въпросът за връзката на Силистра с този коридор придобива още по-голяма тежест.
Сред отсъстващите от представената карта направления се открояват няколко важни за Североизточна България маршрута:
• Варна – Добрич – Силистра;
• Шумен – Русе;
• Бяла – Свищов;
• Бургас – Малко Търново;
• по-добра високоскоростна връзка между Силистра, Русе и вътрешността на страната.
За област Силистра подобни трасета не са само въпрос на по-кратко пътуване. Те са свързани с достъпа до здравни, образователни и административни услуги, с възможностите за инвестиции, развитие на туризма, логистиката, трансграничното сътрудничество с Румъния и задържането на хора в региона.
Липсата на магистрален или скоростен път към областния град поставя Силистра в по-неблагоприятна позиция спрямо други областни центрове. Регионът разполага с дунавско пристанище, граничен пункт, връзка с румънския град Кълъраш и потенциал за развитие на транспортни и туристически услуги, но този потенциал трудно може да бъде реализиран без модерна и предвидима пътна свързаност.
Наименованията на бъдещите трасета също предизвикват въпроси. Например в публикуваната схема името "Дунав" е поставено по направлението Видин – Ботевград, докато за Русе – Велико Търново е използвано името "Янтра". Подобни решения могат да бъдат приемливи като визуална концепция, но при официално планиране е важно да бъдат обвързани с ясна логика, транспортни потоци, икономически ефект и регионална достъпност.
Развитието на пътната мрежа до 2050 г. е тема, която ще изисква не само чертане на линии върху карта, а последователност, финансиране, инженерна готовност и политическа воля. За Силистра основният въпрос остава дали Североизтокът ще бъде включен като реален приоритет, или ще продължи да разчита основно на второкласни пътища и временни ремонти.
Регионът има нужда от ясна национална позиция за бъдещите транспортни връзки между Силистра, Русе, Добрич, Варна и вътрешността на страната. Без такава перспектива всяка карта за 2050 г. рискува да остане просто красива визуализация, в която Силистра отново липсва.
Редактор "Екип на Кворум"