Одит: Близо 4 млн. лева от Фонда за пътна безопасност са насочени за административна сграда на МВР в Силистра
Близо 523 млн. лева, предназначени за подобряване на безопасността по пътищата, са останали неизползвани във Фонда за безопасност на движението, управляван от Министерството на вътрешните работи. Сред разходите, поставени под въпрос в одит на Сметната палата, е и проект за нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лева.
Одитът обхваща периода от началото на 2021 г. до средата на 2025 г. и прави критични констатации за начина, по който се управлява Фондът. Според Сметната палата МВР не използва ефективно натрупания ресурс, а реалните мерки с пряко значение за ограничаване на катастрофите и тежките последици от тях остават ограничени.
Само за четири години и половина във Фонда са постъпили 428 млн. лева от глоби, наложени чрез камери за контрол на движението. Към юни 2025 г. наличните средства достигат 523,4 млн. лева. Одиторите предупреждават, че без промяна в модела на управление неизползваният ресурс може да нарасне до над 873 млн. лева в края на 2028 г.
От наличния финансов ресурс са изразходвани 125,1 млн. лева, като едва 38 процента от тях са били насочени към дейности с пряка връзка с пътната безопасност. Сред тях са системи за видеонаблюдение, технически средства за контрол на скоростта и устройства за установяване на употреба на алкохол и наркотични вещества.
Над половината от разходите обаче са за дейности с косвена връзка с контрола по пътищата, а близо 10,2 млн. лева са били похарчени за дейности, които според одита нямат отношение към безопасността на движението. В тази група попадат ремонти на сгради на МВР, закупуване на климатици, служебно облекло, канцеларски материали, семинари и конкурси.
Сред посочените примери е и проектът за нова административна сграда на МВР в Силистра. Одиторите го включват сред разходите, финансирани със средства от Фонда за безопасност на движението, въпреки че основната му връзка с превенцията на катастрофите и пътния травматизъм остава спорна.
Докладът посочва още, че липсва достатъчно задълбочен анализ на причините за произшествията. За периода на проверката в страната са регистрирани над 485 хил. пътнотранспортни произшествия, но едва около 30 процента от тях са били посетени от полицейски екипи.
Въпреки че през 2024 г. броят на загиналите при катастрофи в България е намалял до 478 души, други показатели се влошават. Спрямо 2021 г. броят на катастрофите е нараснал с 11 процента, ранените са се увеличили с 19 процента, а тежко пострадалите – с 30 процента.
Сметната палата отчита и недостатъчен фокус върху инфраструктурните причини за пътните инциденти. Като положителен пример е посочено поставянето на делинеатори в Кресненското дефиле, след което броят на загиналите в този участък е намалял до нула.
Под съмнение е поставена и ефективността на санкционната политика. Според одиторите увеличаването на броя на наложените наказания не води до трайна промяна в поведението на водачите. Сред причините са забавеното връчване на електронни фишове, високият дял на отменени санкции и липсата на достатъчно бърза реакция след извършено нарушение.
На фона на тези данни България остава сред страните в Европейския съюз с най-висока смъртност по пътищата. През 2024 г. у нас са загинали 74 души на един милион население, при 20 в Швеция, 24 в Дания и 33 в Германия.
Според Сметната палата при запазване на настоящите тенденции България няма да успее да постигне европейската цел за намаляване с 50 процента на жертвите и тежко ранените при катастрофи до 2030 г.
Редактор "Екип на Кворум"