Доц. д-р Николай Тодоров от Силистра: Българинът не е разбрал, че честният вот е фундамент на демокрацията
Има ли българинът традиции в политическата култура и какво се е изгубило по пътя до днес? Този въпрос разглежда репортажът на Незабравка Кирова за предаването "Рано в неделя" по БНР, който прави паралел между изборите преди и след Освобождението и съвременната политическа реалност.
Според директора на Регионалния исторически музей в Силистра доц. д-р Николай Тодоров, българинът не влиза неподготвен в свободната си държава. Още от XVIII век сънародниците ни участват в избирането на местни първенци, а след създаването на Дунавския вилает се въвежда тристепенна изборна система. Историческите свидетелства показват, че тогавашното общество е имало ясна представа за политическите си права, като хората ясно са заявявали, че избират свои представители, а не пълномощници. Сериозна роля за изграждането на това политическо мислене изиграва и възрожденският печат, чрез който се разбират понятия като либерализъм и консерватизъм.
След 1878 година започва трудният процес на изграждане на модерна държавност. Дебатите около Търновската конституция разкриват високо ниво на политическо мислене, но и първите прояви на популизъм с обещания за неплащане на данъци. Изборният процес постепенно се усъвършенства с предизборни кампании, партийни структури и посещения на силни местни лидери. Доц. Тодоров отбелязва, че в Силистра са идвали фигури като Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Наред с позитивите се проявяват и познати днес проблеми, като гласуване за партията на власт и натиск върху държавните чиновници.
Днес състоянието на политическата ни култура е обект на критика. Според доц. Тодоров, след прекъсването по време на тоталитарната държава, възстановяването на тези традиции е изключително трудно. Основният проблем е свързан с обществените нагласи и неразбирането, че честността на вота е фундаментът на демокрацията. Между опита от миналото и днешните предизвикателства остава отворен въпросът дали обществото ще успее да възстанови доверието в най-важния демократичен инструмент.
Редактор "Екип на Кворум"
Според директора на Регионалния исторически музей в Силистра доц. д-р Николай Тодоров, българинът не влиза неподготвен в свободната си държава. Още от XVIII век сънародниците ни участват в избирането на местни първенци, а след създаването на Дунавския вилает се въвежда тристепенна изборна система. Историческите свидетелства показват, че тогавашното общество е имало ясна представа за политическите си права, като хората ясно са заявявали, че избират свои представители, а не пълномощници. Сериозна роля за изграждането на това политическо мислене изиграва и възрожденският печат, чрез който се разбират понятия като либерализъм и консерватизъм.
След 1878 година започва трудният процес на изграждане на модерна държавност. Дебатите около Търновската конституция разкриват високо ниво на политическо мислене, но и първите прояви на популизъм с обещания за неплащане на данъци. Изборният процес постепенно се усъвършенства с предизборни кампании, партийни структури и посещения на силни местни лидери. Доц. Тодоров отбелязва, че в Силистра са идвали фигури като Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Наред с позитивите се проявяват и познати днес проблеми, като гласуване за партията на власт и натиск върху държавните чиновници.
Днес състоянието на политическата ни култура е обект на критика. Според доц. Тодоров, след прекъсването по време на тоталитарната държава, възстановяването на тези традиции е изключително трудно. Основният проблем е свързан с обществените нагласи и неразбирането, че честността на вота е фундаментът на демокрацията. Между опита от миналото и днешните предизвикателства остава отворен въпросът дали обществото ще успее да възстанови доверието в най-важния демократичен инструмент.
Редактор "Екип на Кворум"