Стефан Железов: Унгария показа - когато хората гласуват, моделът пада
На първо място, убедителният резултат на "Тиса" се дължи и на изключително високата избирателна активност от 80%. Това е ниво, което дава съвсем различна тежест на вота и на практика свежда до минимум влиянието на контролирания и купения вот. В България подобна активност сме виждали рядко - през 1991 г. при победата на СДС и през 2001 г. при победата на НДСВ. Във втория случай страната получи стратегическа посока за десетилетия напред чрез членството в НАТО и ЕС.
Именно високата активност е една от най-силните гаранции срещу изкривяването на резултатите. Както в Унгария, така и у нас контролираният и купеният вот са оказвали съществено влияние върху изборния процес. При масово участие този ефект отслабва рязко, а възможността за реална промяна нараства.
В Унгария този огромен брой гласуващи отвори възможност за евентуално конституционно мнозинство и за провеждане на радикални реформи. В българските условия значително по-висока активност от очакваните около 50% също би могла да промени рязко политическата картина. При такъв сценарий е напълно възможно маргинални формации като ИТН, МЕЧ и "Величие" да останат извън парламента. Това би означавало по-малко политически шум, по-малко опростачване на публичния разговор и по-малко пространство за сценарии, които подкопават нормалния парламентаризъм.
По-високата активност може да отвори и възможност за по-стабилно управление с по-дълъг хоризонт. Разбира се, различията между бъдещите парламентарно представени сили са съществени. Но при достатъчно силен резултат на разумните и проевропейски формации, математиката на едно работещо мнозинство става възможна. Това обаче изисква и по-отговорен политически език, а не реторика на изгорените мостове.
На второ място, унгарският вот показа и нещо друго - финансовите пазари реагират. Държавните облигации, акциите и валутата на Унгария достигнаха най-високи стойности от дълго време насам, докато компаниите, свързвани с Орбан, започнаха рязко да губят стойност. Това е ясен сигнал, че изборните резултати имат пряко отражение върху икономиката. В България последните емисии държавни облигации от 6 април 2026 г. бяха пласирани при високи лихвени нива от 3,5%, на фона на катастрофалния бюджет за 2025 г. и проектобюджета за 2026 г. Твърде малко хора осъзнават колко пряко политическата нестабилност и лошото управление се отразяват върху цената, която плаща държавата.
На трето място, унгарският случай показва и какво се случва, когато една държава се отдалечи от европейските правила. Огромни средства за Унгария, около 35 млрд. Евро, бяха блокирани от ЕС, а страната трупа и санкции. България също не може да получи значителни суми заради отказа на мнозинството в последния парламент да приеме необходимите законодателни промени. И в двата случая е очевидно: когато има мнозинство, готово да изпълни европейските изисквания, се отваря и възможност европейските средства да бъдат отключени.
На четвърто място, политическата промяна има и друго измерение - обществената енергия. Когато има надежда, хората започват да мислят различно: да се върнат, да инвестират, да създават семейства и да планират бъдещето си тук. Такъв ефект България вече позна в периода 2021–2024 г.
На този фон е очевидно, че силно представяне на ПП–ДБ би било предпоставка за реална промяна на трайно установения корупционен модел и за поемане по пътя на модерното развитие. Това е и тест за автентичността на всички останали заявки за борба със завладяната държава.
Унгария показа, че когато обществото се обедини и излезе да гласува, дори дълго изглеждащите непоклатими режими могат да бъдат разклатени. На 19 април България също има шанс да даде ясен отговор срещу корупцията, срещу завладяната държава и в полза на нова, модерна и силна България. Това минава през масово гласуване и през подкрепа за силни, подготвени и професионално реализирани кандидати, каквито има в листите на ПП-ДБ.
