"Аз съм българче" прозвуча в един глас в Езиковата гимназия в Силистра

По нестандартен и въздействащ начин учениците от Езикова гимназия "Пейо Яворов" – Силистра отбелязаха националния празник на България. В коридора на училището, по време на междучасие и в рамките на броени минути, прозвуча в един глас стихотворението "Аз съм българче" на Иван Вазов.

"Българин да се наричам, първа радост е за мене…" – думи, които обикновено звучат от сцената по време на тържества, този път бяха изречени очи в очи, заедно, без дистанция между рецитиращите и слушащите. Вместо анализ и коментар, учениците избраха съпреживяване. Вместо формален рецитал – споделен глас.

Вазовите стихове се вплетоха в дните на съвремието – време на разделение и колебания, в което потребността да си припомним "славното време" изглежда по-силна от всякога. Съвместното рецитиране превърна познатия текст в нещо повече от училищен спомен – в молитва, в мълчаливо осмисляне на написаното, в завръщане към думите, които стоят в златните страници на българската духовна съкровищница.

Към стиховете се присъедини и песен за България – за обичта, за раните и величието, за завръщането към корена. В изпълнение на Симон от 8. "А" клас песента допълни атмосферата на съпричастност и вътрешна тишина.

Посланието на тези няколко минути бе ясно – силните думи за България вече са изказани. Нужно е време, за да бъдат почувствани. Нужно е да ги извадим от "ковчега" на миналото и да си припомним, че са писани не за мъртвите, а за живите – за нас.

Редактор "Екип на Кворум"