19% от българите са живели на студено през 2024 г.

Все по-малко българи изпитват затруднения да отопляват домовете си, но проблемът остава сериозен. Около 16% от населението у нас все още не могат да си позволят адекватно отопление, сочат данни, цитирани от NOVA в рубриката "Числата на седмицата".

Въпреки положителната тенденция през последните години, стойностите остават почти двойно по-високи от средните за Европейския съюз. Ако в началото на периода 2005–2010 г. над 50%, а в по-ранни години дори до 70% от българите са живеели в студени жилища, днес делът им е значително по-нисък. През 2023 г. процентът пада под 20, а през 2024 г. 19% от българите са заявили, че топлината у дома е била лукс.

По този показател България дели първото място в ЕС с Гърция, където също 19% от населението е било в подобна ситуация. За сравнение, във Финландия под 3% от хората са имали затруднения да осигурят отопление. Литва и Испания също са сред страните с по-високи стойности, но остават след България и Гърция.

Просрочените плащания – допълнителен сигнал за проблем

Затрудненията с отоплението често са свързани и с просрочени плащания по жилището – ипотека, наем или комунални услуги. И тук България е сред водещите страни по негативен показател. В момента около 18% от българите живеят в домакинства с просрочени задължения, макар че за последните пет години делът им е намалял с два процентни пункта.

Средното равнище за ЕС е 9%, което поставя страната ни значително над европейската норма. Гърция отново е с по-тежка картина – близо 43% от населението там има просрочени плащания, свързани с жилището. Следват Румъния, Испания и Кипър.

Как живеем – къщи или апартаменти

В България населението живее почти по равно в къщи и апартаменти, като къщите имат лек превес. Това разпределение е сходно със средното за ЕС. В Ирландия близо 90% от хората обитават къщи, а в Нидерландия и Белгия делът им достига около 80%. Апартаментите са по-популярни в Испания, Латвия и Малта.

По отношение на жилищната площ, средно един гражданин на ЕС разполага с малко под две стаи. В Малта пространството е най-голямо – около 2,2 стаи на човек, докато в Румъния е едва една стая. В България средно на човек се падат около стая и половина.

Данните очертават постепенен напредък, но и ясно показват, че енергийната бедност остава структурен проблем за страната.

Редактор "Екип на Кворум"