Живот между войната и надеждата: Репортаж за украинско семейство в Силистра

Четири години след началото на войната в Украйна един млад студент по медицина продължава да живее в Силистра. Баща му е военен хирург близо до фронта, майка му и брат му са отново до него, а самият той се опитва да съчетае обучението си в Одеския национален медицински университет с църковното служение. Това е история за раздяла, страх, вяра и избор разказана от Незабравка Кирова за предаването "Хоризонт до обед".

Когато войната започва, Михаил пристига в България заедно с майка си Виктория и по-малкия си брат Владимир навръх Благовещение. Днес семейството отново е разделено – бащата остава в Украйна като лекар на фронта, а животът в Силистра продължава между лекции и църковни служби.

Михаил си спомня първата си среща с медиите след Великден 2022 година и последвалите събития. Тогава, заради слухове, че украинските власти могат да поискат младите мъже да бъдат върнати, той заминава при роднини в Норвегия. Остава там 11 месеца, но здравето му се влошава заради суровия климат и се връща обратно в България. Благодарение на митрополит Яков той отново е приет в Силистра.

Майка му и брат му първоначално се връщат в Украйна, за да се грижат за възрастните си роднини. Когато бомбардировките се засилват, те вземат решение отново да потърсят спасение тук, особено за да опазят Владимир, който скоро ще навърши 18 години. Бащата обаче остава – през първите години оперира в родния им град Одеса, а впоследствие е изпратен в Сумска област, по-близо до фронтовата линия.

Междувременно Михаил продължава обучението си дистанционно. Той е в пети курс, но признава, че не е лесно, тъй като при удари по електрическата инфраструктура токът спира и много от материала остава за самоподготовка. Мечтата му е да завърши, да признае дипломата си в България и да специализира тук. По неговия пример Владимир също поема по пътя на медицината и в момента е втори курс в медицински колеж в Одеса, обучавайки се дистанционно.

Извън университета животът на двете момчета е тясно свързан с църквата. И двамата са иподякони и певци в катедралния храм в Силистра. На въпроса дали един ден ще стане свещеник, Михаил отговаря, че не знае какво му носи утрешният ден, но вярва, че християни са нужни във всяка професия – и като лекари, и като политици.

За войната младежът говори трудно. Признава, че с всяка изминала година става по-жестоко, а бомбардировките достигат все по-далеч, чупейки прозорци дори близо до студентските общежития. С приятелите си в Украйна избягват темата и се опитват да намират малки поводи за радост в ежедневието.

Четири години след началото на конфликта животът му е разделен между две държави – едната, в която учи и служи, и другата, където баща му лекува ранени. Между медицината и вярата, между новините и надеждата, той продължава напред с мечтата един ден войната да остане само в спомените, а светът да се върне към мира.

Снимка: Незабравка Кирова

Редактор "Екип на Кворум"