Арабите в Силистренския край – малко известна страница от миналото на Добруджа
В равнините на Добруджа, включително в района на Силистра, историята пази малко известни разкази за една необичайна общност – т.нар. харапци или добруджански араби. Тяхното присъствие през XIX век е част от многопластовата етническа картина на региона, оформяна в границите на Османската империя.
Заселване по заповед от Силистра
Според исторически източници, през 1834 г. по нареждане на османски управител в Силистра – Хасан паша – в южната част на Добруджа са заселени групи бивши арабски войници. Те произхождали от територии на Османска Сирия, а корените им се свързват с африкански предци, приели исляма в района на Червено море. Освободени от военна служба, те получили възможност да се установят като земеделци и животновъди в стратегически важни райони на тогавашния Силистренски санджак.
Османските регистри от 1850 г. споменават 145 араби, заселени в Добруджа, като неофициални данни сочат, че броят им нараства през следващите десетилетия. Те се отличавали с тъмна кожа, висок ръст и физическа издръжливост – особености, описвани от европейски изследователи от епохата.
Села на араби в европейска територия
Най-известното тяхно селище било Докуз Агач ("Девет дървета"), по-късно преименувано на Магура, днес част от община Черчезу в Северна Добруджа. Френският географ Гийом Льожан отбелязва през 1861 г., че в региона съществуват "проспериращи арабски селски местности в Европа" – рядко явление за времето си.
Макар част от тези селища да се намират днес на територията на Румъния, историческата област Добруджа включва и района на Силистра, където османската администрация е координирала заселването и военната организация. Показателен за това е редутът "Араб табия" южно от Остров – укрепление, свързвано с арабско военно присъствие и охрана на границите по поречието на Дунав.
Камили по пътищата край Дунав
Харапците се занимавали основно със земеделие и животновъдство в сухите добруджански степи. Особено любопитен факт е отглеждането на двугърби камили – Camelus bactrianus – използвани за превоз на стоки между Дунав, вътрешността на Добруджа и Черноморието. Твърди се, че именно арабските заселници притежавали знанията за отглеждане и управление на тези животни, които били част от керванната търговия в Османската империя.
Камилите обслужвали маршрути, свързващи дунавските пристанища със земеделските райони и търговските центрове, което поставя Силистра в мрежата на по-широки икономически връзки.
След Освобождението – изчезваща общност
След 1878 г., когато Северна Добруджа става част от Кралство Румъния, съдбата на арабските общности се променя. Без подкрепата на османската администрация част от тях се изселват към Анатолия, а други постепенно се асимилират сред мюсюлманското население – предимно турци и татари.
В началото на XX век изследователи отбелязват едва няколко души, които се самоопределят като араби в региона. След това историческата им следа постепенно се губи.
Споменът в народното въображение
Образът на "арапа" остава в местния фолклор – като мистериозен персонаж в легенди и песни, понякога страховит, понякога защитник. Така паметта за харапците оцелява не чрез документи, а чрез разкази, предавани между поколенията.
За Силистра и добруджанския край тази история е част от по-широката картина на мултикултурното наследство – свидетелство, че регионът винаги е бил пресечна точка на народи, религии и традиции. В сухия вятър на равнината сякаш още се носят следите на една почти забравена общност, оставила своя тих отпечатък в историята на Добруджа.