16 февруари 1887 г.: Бунтът в Силистра

На 16 февруари 1887 година в Силистра избухва бунт на български офицери русофили срещу антируската политика и управлението на регентството в България. Събитието е част от тежката политическа криза, обхванала страната след детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и последвалото му абдикиране на 26 август същата година.

Кризата се задълбочава след като на 5 ноември 1886 г. Русия скъсва дипломатическите отношения с България. Регентството, начело със Стефан Стамболов, предприема твърди мерки срещу проруски настроените военни. Част от офицерите са подложени на преследване, а мнозина емигрират в Румъния. В Букурещ те създават емигрантски офицерски комитет, който планира въоръжени действия в Русе и Силистра.

Планът предвижда след превземането на Русе военните части да овладеят Свищов, Търново, Шумен, Силистра и Варна, а след това да се насочат към София. Въпреки първоначалните намерения въстанието избухва преждевременно. Още през октомври 1886 г. подобни бунтове са направени в Бургас и Сливен, но са потушени.

На 16 февруари 1887 г. бунтът в Силистренския гарнизон също е неуспешен и бързо овладян. След случилото се комендантът на Русе и командир на пионерния полк Атанас Узунов взема решение за въстание в Русе на 19 февруари 1887 г. И този опит обаче е осуетен, тъй като част от войската остава вярна на правителството.

Ръководителите на бунта, сред които майор Атанас Узунов, са арестувани, осъдени на смърт и екзекутирани на 22 февруари 1887 г. Сред убитите са и майор Олимпи Панов и Тома Кърджиев – активни участници в националноосвободителното движение преди Освобождението на България през 1878 година.

Събитията от февруари 1887 г. остават едни от най-драматичните моменти в новата българска история и свидетелстват за дълбоките политически разделения в страната в първите години след Освобождението.

Редактор "Екип на Кворум"