Кой ни гледа? Липса на държавен контрол при монтажа на камери в Силистра

Въпросът за регулацията на видеонаблюдението отново излиза на преден план след зачестилите случаи на изтекли видеозаписи и нарастващите притеснения на гражданите за защитата на личните им данни. Репортаж на Незабравка Кирова в предаването "Преди всички" в БНР разкрива, че при изграждането на системи за видеонаблюдение в частния сектор контролът често остава на ниво саморегулация.

Ключови изводи от практиката:

• Клиентът е водещ: Според специалиста Пламен Петров, който е с над 20 години опит в бранша, именно клиентът определя обекта и начина на наблюдение.

• Лицензионни режими: Фирмите, които само монтират техниката, нямат достъп до записите. Такъв достъп имат само собствениците, директорите на съответните служби или лицензирани охранителни фирми.

• Забранени зони: Законът категорично забранява поставянето на камери в съблекални, тоалетни и бани.

• Информираност: Задължително е поставянето на информационни табели, които да известяват гражданите и родителите (в училища и градини) за наличието на камери и продължителността на съхранение на записите.

Липса на външен контрол

"Нямаме контрол над нашата дейност от страна на държавата. Контролираме се сами, като спазваме съществуващите закони", споделя Петров. Това признание е особено тревожно на фона на мащабите в региона – само една фирма в Силистренско монтира около 1500 камери годишно.

Липсата на конкретен държавен орган, който да следи за правилното поставяне и експлоатация на камерите още в процеса на монтаж, оставя сигурността и личното пространство в ръцете на частната инициатива и етика.

Снимка: Незабравка Кирова

Редактор "Екип на Кворум"