Проф. Георги Атанасов: Въпросът за "Народния съд" е поставен още през 1942 г. в международен контекст
Проф. д.и.н. Георги Атанасов от Силистра публикува в социалните мрежи подробен исторически анализ, в който поставя въпроса за т.нар. "Народен съд" в по-широк международен и правно-политически контекст, извън рамките на идеологическите спорове и масовата пропаганда.
Според проф. Атанасов още през 1942 г. правителствата в изгнание на Полша, Нидерландия, Югославия и други европейски държави, под егидата на Великобритания, официално поставят въпроса за съдебна отговорност на лицата, извършили престъпления по време на Втората световна война. Това е потвърдено с декларацията от Сейнт Джеймс от 13 януари 1942 г., която очертава принципите за търсене на отговорност от военните престъпници.
През октомври 1943 г. в Москва Великобритания, САЩ и СССР приемат основополагащ нормативен документ, според който всички военни престъпници трябва да бъдат съдени там, където са извършили престъпленията си, а най-големите от тях – от международен съд. По думите на историка този документ има задължителен характер и поставя рамката на следвоенната правосъдна политика в Европа.
Проф. Атанасов дава примери от други държави. В Нидерландия още през 1943 г. е прието т.нар. "Извънредно наказателно право", приложено веднага след изтласкването на германските войски. Около 300 000 души са разследвани за колаборация, близо 120 000 са официално обвинени, а между 65 000 и 70 000 са осъдени от специалните съдилища. Във Франция, в периода юни–септември 1944 г., около 10 000 колаборационисти са ликвидирани без съд. След установяването на Временното правителство на Шарл дьо Гол започва т.нар. "легална чистка", продължила до 1947 г., при която са разследвани около 300 000 души, 125 000 са съдени и са произнесени приблизително 7 000 смъртни присъди.
По отношение на България проф. Георги Атанасов подчертава, че в Примирието от 28 октомври 1944 г., подписано между България и Съюзническата контролна комисия (СССР, Великобритания и САЩ), е включен императивен текст. Той, на база декларацията от Сейнт Джеймс и Московския протокол, задължава страната да арестува и да предаде на съд лицата, отговорни за въвличането на България във войната и за извършените по време на нея престъпления.
Историкът припомня, че Народният съд е установен на 6 октомври 1944 г., като неговите състави са конституирани в края на октомври и през ноември същата година. Той обаче отбелязва и трагичния факт, че още през септември 1944 г. има случаи на преследвания и разстрели без съд и присъда – процеси, които сравнява с "ново издание на Белите нощи от 1925 г.".
В заключение проф. Атанасов подчертава, че независимо от конкретните исторически периоди, най-тежко засегнат остава елитът на нацията. Според него фактите и числата от европейската история често остават в сянката на идеологически натоварената интерпретация, а дори част от професионалната историческа общност понякога се поддава на тази пропаганда.
Редактор "Екип на Кворум"
Според проф. Атанасов още през 1942 г. правителствата в изгнание на Полша, Нидерландия, Югославия и други европейски държави, под егидата на Великобритания, официално поставят въпроса за съдебна отговорност на лицата, извършили престъпления по време на Втората световна война. Това е потвърдено с декларацията от Сейнт Джеймс от 13 януари 1942 г., която очертава принципите за търсене на отговорност от военните престъпници.
През октомври 1943 г. в Москва Великобритания, САЩ и СССР приемат основополагащ нормативен документ, според който всички военни престъпници трябва да бъдат съдени там, където са извършили престъпленията си, а най-големите от тях – от международен съд. По думите на историка този документ има задължителен характер и поставя рамката на следвоенната правосъдна политика в Европа.
Проф. Атанасов дава примери от други държави. В Нидерландия още през 1943 г. е прието т.нар. "Извънредно наказателно право", приложено веднага след изтласкването на германските войски. Около 300 000 души са разследвани за колаборация, близо 120 000 са официално обвинени, а между 65 000 и 70 000 са осъдени от специалните съдилища. Във Франция, в периода юни–септември 1944 г., около 10 000 колаборационисти са ликвидирани без съд. След установяването на Временното правителство на Шарл дьо Гол започва т.нар. "легална чистка", продължила до 1947 г., при която са разследвани около 300 000 души, 125 000 са съдени и са произнесени приблизително 7 000 смъртни присъди.
По отношение на България проф. Георги Атанасов подчертава, че в Примирието от 28 октомври 1944 г., подписано между България и Съюзническата контролна комисия (СССР, Великобритания и САЩ), е включен императивен текст. Той, на база декларацията от Сейнт Джеймс и Московския протокол, задължава страната да арестува и да предаде на съд лицата, отговорни за въвличането на България във войната и за извършените по време на нея престъпления.
Историкът припомня, че Народният съд е установен на 6 октомври 1944 г., като неговите състави са конституирани в края на октомври и през ноември същата година. Той обаче отбелязва и трагичния факт, че още през септември 1944 г. има случаи на преследвания и разстрели без съд и присъда – процеси, които сравнява с "ново издание на Белите нощи от 1925 г.".
В заключение проф. Атанасов подчертава, че независимо от конкретните исторически периоди, най-тежко засегнат остава елитът на нацията. Според него фактите и числата от европейската история често остават в сянката на идеологически натоварената интерпретация, а дори част от професионалната историческа общност понякога се поддава на тази пропаганда.
Редактор "Екип на Кворум"