Сезони няма
Бетеанецът/кореспондент на БТА от Силистра/ Енчо и фурията във вестник "Силистренска трибуна" Вальо Чернев, наглеждах си ги, навестявах ги. Жалко, Вальо вече не е сред нас. Ние с Еньо се попритаихме, кой в Русе, кой в София,но и в Поп Кралево, Силистренско.
И ето на двамата вече на по 80! Подрани ли Енчо Енчев, или дръзко надникна в условността на времето. По всяка вероятност и на пространството. Пред няколко месеца подреди в годината на своите 80 поетичен сборник ИЗВЪН СЕЗОНА. Като да ни наумява, че всъщност сезоните са си нещо от Твореца дадено, вписвано в житейския калейдоскоп от нас по разному. В този наш обратим свят вече все по–трудно отчетливо съзирани.
От друга, страна кой би седнал да признава, даже и пред себе си, че е извън сезона. Енчо Енчев го прави метафорично, подсказвал го в досегашната си литературна дейност. Казва и неща нови в умъдреността си. Съзряни и огласени в Късна светлина...
Живот назаем ...
И усеща животът назаем,
този скитник немил и недраг,
пресушихме я тази държава,
дето даже не ни е враг
И ми казват, че имало вече
за възмездие точен код,
но за достъпа трябвало кредит
с погасяване цял живот.
Сезоните са си все така сезони, възвишавани в своята неповторимост и недостижимост. Ние сме си привикнали с тях, и те с нас. Създателят ги подредил, Човекът ги усвоява ...
Престиж
Човекът прекроява светове,
загръбва разум, с птиците се рее
и всичко за единият престиж
но само за престиж не се живее
...
Човек остава с лакома душа,
а тя без жал до край го провокира
и все го праща в боя за престиж,
но само за престиж не се умира.
Наумява ни, че впримчени в "клетката на деня", драговолно лишавайки се от свободата на духа, губим усета. И май сме далечко вече от онова прозрение "Като губим, какво печелим?"
Затворници
Всеки мисли, че шансът му е сега,
и се бъхти до кръв неуморно,
да получи макар ефимерният знак,
че не е на живота затворник.
...
А погледнем ли малко от друга страна,
кой живота в затвор е превърнал,
млъкват вкупом борците за светлина...
Няма по говорящо безмълвие.
Оставяйки ни замислени дали вече не сме извън сезоните, Енчо Енчев се присяга към сетивата ни с посвещение в Докосване ...
Докоснато
...
И залеза докосвам ... вее хлад,
доскоро го усещах като ласка,
приспива Господ целият ми свят,
не ми прилича да е сън за щастие.
Не, това не е униние, житейско примирение. Един живот оживява и със следите си. Поетът не търси контраажур възвишени слова и клетви. Заковава изнесена мисъл с прагматичност. Тази прагматичност, която за някои не е е онази прагматичност. И, всъщност, каква ти прагматичност в изпълнената с обич душа?
Ресурс
Казват ресурсът за любовта
свършвал по дългия път на човека,
всъщност той е като ядрен заряд ,
излъчва, дори да не си на пътеката.
...
С нея почваш и с нея завършваш света,
няма нито загадка, ни сложно пресмятане,
възрастта на човека е точно толкова,
колкото обич побира душата му.
Отдавна побрал житейски опит, осмислил и осмислящ го, Енчо Енчев не спира да носи и изявява преклонението си към откритост, без намеци за инфантилност, без удобно приспособяване. На някакъв час спомня четенията в 65 или 272 емблематични аудитории на Софийския университет "Климент Охридски" . И тогава звучал като днес, днес като тогава. Предлагайки Свободен достъп до...
Илюзия
Революцията никога не е туй,
което първоначално изглежда,
свършва борбата – ни "Вся власть советом!",
ни за народа надежда.
Осъществена изглежда само
илюзията голяма,
че е постигната святата правда
за никого правда да няма.
Има какво да каже, споделя го, посвещава го . Представите си даже доверява...
Представи си
Човек не винаги трябва
живота докрай да изстисква,
представи си какво би станало
да си всичко, което си искал.
...
Немислимо е,
да, невъзможно е
и все пак си го мислиш... Нали?..
А животът е просто пророчество –
пука пъпка,
въздъхваш...
вали...
По душа и любов памет има да завещава на потомството си, създадено с обичана съпруга и майка на децата им – изпълнява го. Побрал в една дума огромна привързаност – Имам
Имам
Иама четири малки момчета, четири слънца денонощни,
откакто изгряха непрекъснато в тях се преливам,
те са моята лична религия с четири малки Христоса.
И още – колесницата, с която към вечността пътувам.
Недовършен живот
Милето на 70 ...
Един недовършен живот още двама ни чака,
почина си вече, хайде, вземи си водата,
докъдето достигнем –дотам ще е целият свят...
По–нататък – какво ли?...
Отначало е пак по–нататък!
Простете намесата ми, помнете уважението. Към Енчо Енчев, прозрял и споделил...
Време
Не свършва времето,
не свършва никога...
И само
човекът сбира сили да потича
наравно с него..
Донякъде...
Александър Недков,
Русе
Пълния списък на литературата на Енчо Енчев:
1. "Накрай света" – стихотворения, НМ, София, 1976 г.
2. "Заселници в синята утрин" – публицистика, НМ, София, 1982 г.
3. "Не казвай сбогом!" – публицистика, София, 1986 г.
4. "Любопитна Силистра" – ДИ – Варна, 1986 г.
5. "Зимен Великден" – драма, ДТ – Силистра, сезон 1987/1988 г.
6. "Любопитна Силистра" – второ издание, Издателство "Ковачев", 2002 г.
7. "Добруджанци се смеят 1" – Издателство "Ковачев", 2003 г.
8. "Силистренска енциклопедия" – Издателство "Ковачев", 2004 г.
9. "Добруджанци се смеят 2" – Издателство "Ковачев", 2008 г.
10. "Силистренска енциклопедия" – второ издание, Издателство "Ковачев", 2008 г.
11. "Лиричен дом" – стихотворения, Издателство РИТТ, 2010 г.
12. "На път за рая" – стихотворения и поеми, Издателство Zape4at.com, София, 2015 г.
13. "Извън сезона" – стихотворения, Издателство "Ковачев", 2025 г.