Как се плува към спомена
На дунавския остров "Чайка" край Силистра в неделния ден за 20 пореден път бе почетена паметта на моряците, плувците, деятелите на водните спортове, вече покойници, свързали завинаги жизнения си и професионален път с Дунава. Според Пенчо Великов проявата е уникална и се прави от уважение към тези хора и от любов към реката.
"Дунавският клуб" в Силистра единствен подготвя деца и младежи във водните спортове и професии от Крайдунавска Добруджа. Според председателя му Красимир Коцев традицията от миналото се продължава, и дано да бъде запазена и в следващите години и това обучение на младите хора във водните спортове да не прекъсва никога.
А Димитър Димитров допълва, че най-важното е децата и младите хора да се отклонят от дискотеките, компютрите и предизвикателствата на улицата и водните дейности могат да направят това.
След отдаването на почитта към доайените и пускането на десетметровия цветен гирлянд в реката, идва ред и на традиционния речен курбан – рибена чорба, която от много години Ганчо Драганов дарява в памет на баща си.
Ганчо Драганов: "Реката – какво да ви кажа? Семейството ми отиде във Варна – не, не сме разделени – но аз останах тука заради реката, няма как да се отделя от нея."
"Ние дотолкова сме свързани с тази река, че ако не съществува реката и ние няма да съществуваме по някакъв си начин", допълва Красимир Коцев.
А островът, със своята чистота и загадъчност е наистина най-подходящото място, където днешните речни хора да срещнат духа на учителите си.
"Дунавският клуб" в Силистра единствен подготвя деца и младежи във водните спортове и професии от Крайдунавска Добруджа. Според председателя му Красимир Коцев традицията от миналото се продължава, и дано да бъде запазена и в следващите години и това обучение на младите хора във водните спортове да не прекъсва никога.
А Димитър Димитров допълва, че най-важното е децата и младите хора да се отклонят от дискотеките, компютрите и предизвикателствата на улицата и водните дейности могат да направят това.
След отдаването на почитта към доайените и пускането на десетметровия цветен гирлянд в реката, идва ред и на традиционния речен курбан – рибена чорба, която от много години Ганчо Драганов дарява в памет на баща си.
Ганчо Драганов: "Реката – какво да ви кажа? Семейството ми отиде във Варна – не, не сме разделени – но аз останах тука заради реката, няма как да се отделя от нея."
"Ние дотолкова сме свързани с тази река, че ако не съществува реката и ние няма да съществуваме по някакъв си начин", допълва Красимир Коцев.
А островът, със своята чистота и загадъчност е наистина най-подходящото място, където днешните речни хора да срещнат духа на учителите си.