Свещеник от Врачанско с ключова заслуга за облика на читалищните сгради в Силистренско
В област Силистра функционират десетки народни читалища, като в някои населени места – Силистра, Дулово, Алфатар, Айдемир, Ситово, Българка – те са повече от едно. Впечатление прави, че сградите на по-старите читалища имат много общи архитектурни белези – най-вече във фасадите, но и във вътрешното разпределение и функционалността си. Причината за това се крие в общия проект, по който са изградени голяма част от тях през 50-те години на миналия век.
Началото на тази своеобразна "история на читалищния облик" в региона води към село Добротица, община Ситово. В средата на 50-те години местен свещеник там е Стефан Благоев Цеков – родом от село Борован, Врачанско. Освен духовник, той се оказва и човек с широки културни интереси и усет към обществените нужди. Още през 40-те години отец Стефан се сдобива с машина за филмови прожекции и организира киносалон срещу храма, в който служи – място, което по-късно става хлебарница.
Благодарение на свои контакти във влиятелно министерство от онова време, свещеникът успява да получи проект за изграждане на читалищна сграда. Така започва строежът на читалището в Добротица – по проект, който впоследствие е споделен и използван и в други населени места в Силистренско.
По онова време читалищните сгради са изграждани предимно по т.нар. "стопански начин" – с участието на новосъздадените ТКЗС-та и с много доброволен труд от местното население. Това обяснява както масовото им разпространение, така и сходството във външния и вътрешния им облик.
Днес в област Силистра практически няма новоизградени читалища като изцяло нови сгради – отчасти заради вече съществуващата база, а отчасти и заради променената демографска картина. Добрата новина е, че през последните години все повече читалища са ремонтирани и обновени, оборудвани с модерна техника и приспособени към съвременните нужди.
Предизвикателството пред тях остава едно – да бъдат изпълнени със съдържание и активен културен живот, който да оправдае средствата, вложени от държавата, общините и различни програми и дарители.
Информация и снимка: РЕКИЦ – Силистра
Редактор "Екип на Кворум"
Началото на тази своеобразна "история на читалищния облик" в региона води към село Добротица, община Ситово. В средата на 50-те години местен свещеник там е Стефан Благоев Цеков – родом от село Борован, Врачанско. Освен духовник, той се оказва и човек с широки културни интереси и усет към обществените нужди. Още през 40-те години отец Стефан се сдобива с машина за филмови прожекции и организира киносалон срещу храма, в който служи – място, което по-късно става хлебарница.
Благодарение на свои контакти във влиятелно министерство от онова време, свещеникът успява да получи проект за изграждане на читалищна сграда. Така започва строежът на читалището в Добротица – по проект, който впоследствие е споделен и използван и в други населени места в Силистренско.
По онова време читалищните сгради са изграждани предимно по т.нар. "стопански начин" – с участието на новосъздадените ТКЗС-та и с много доброволен труд от местното население. Това обяснява както масовото им разпространение, така и сходството във външния и вътрешния им облик.
Днес в област Силистра практически няма новоизградени читалища като изцяло нови сгради – отчасти заради вече съществуващата база, а отчасти и заради променената демографска картина. Добрата новина е, че през последните години все повече читалища са ремонтирани и обновени, оборудвани с модерна техника и приспособени към съвременните нужди.
Предизвикателството пред тях остава едно – да бъдат изпълнени със съдържание и активен културен живот, който да оправдае средствата, вложени от държавата, общините и различни програми и дарители.
Информация и снимка: РЕКИЦ – Силистра
Редактор "Екип на Кворум"