Измамниците атакуват пазара с купюри от 20 и 50 евро

Фалшификаторите на валута отново се активизират на българския пазар, като основният им фокус са най-масово използваните банкноти – тези от 20 и 50 евро. За повишения риск предупреждават експерти по сигурността след поредни случаи на засечени неистински банкноти в търговската мрежа.

Въпреки уверенията на институциите, че процесът по адаптация към еврото се следи внимателно, данните показват ясна тенденция – престъпният свят тества бдителността на търговци и граждани именно в преходния период.

"Очаквана вълна" от фалшиво евро

"Очакваше се да има вълна на разпространение на фалшиво евро, тъй като подобен сценарий е наблюдаван и в други държави, приели новата валута", заяви в ефира на NOVA Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

Коментарът му бе направен след случай в Казанлък, при който търговец откри фалшива банкнота от 100 евро в дневния си оборот. Според експертите обаче основният риск не е при едрите номинали.

Статистиката е показателна – около 75% от всички фалшиви банкноти в Европа са именно от 20 и 50 евро. Причината е проста: тези купюри се проверяват по-рядко от касиерите в сравнение с банкнотите от 100 и 200 евро.

По данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), макар делът на неистинските пари да остава сравнително нисък (между 16 и 18 фалшиви банкноти на 1 милион истински), след пандемията се отчита устойчив ръст на подобни престъпления.

Схемата с "Movie Money"

Освен класическите фалшификати, на пазара се разпространява и по-лесна за реализиране схема – използването на т.нар. "реквизитни пари" или Movie Money. Това са банкноти, които визуално наподобяват истински евро, но съдържат дребни надписи като "Copy" или "Not legal tender".

Бившият заместник-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов посочи, че именно тук се използва сериозна правна вратичка:

"Ако разпространявате неистински парични знаци, престъплението е тежко. Ако обаче се опитате да пробутате хартии с образ на евро, обозначени като ‘реквизит’, става дума за измама, при която наказанията са значително по-леки", обясни той.

Ролята на институциите и превенцията

Според експертите е необходимо засилване на превантивната и оперативна дейност, включително агентурна работа сред криминалния контингент, за да се пресекат каналите още преди фалшивите банкноти да достигнат до търговската мрежа.

Контролът върху подобни престъпления е споделена отговорност между МВР (Икономическа полиция), ДАНС и Агенция "Митници".

За търговците и гражданите основното правило остава едно – повишено внимание, особено при разплащания с банкноти от 20 и 50 евро, които в момента са най-рисковият сегмент.

Редактор "Екип на Кворум"