Силистра сред най-уязвимите от климатичните промени в Североизточна България
Община Силистра попада сред най-уязвимите от климатичните промени територии в Североизточна България. Това показват резултатите от европейския проект CLIMAAX, финансиран по Програма "Хоризонт Европа", който анализира климатичните рискове с хоризонт до края на XXI век чрез съвременни научни модели и данни.
Според проучването, представено от Добромира Банкова, селскостопанската суша и краткотрайните, но интензивни валежи са двата най-сериозни климатични риска за региона. Тези явления се засилват паралелно и създават комплексен натиск върху земеделието – ключов икономически сектор за Силистренско.
"Изключително еднозначно в Силистра се засилва сушата, като в същото време се наблюдава и тенденция за все по-интензивни, но краткотрайни валежи, които не водят до реално напояване на почвите", посочи Банкова. По думите ѝ тази комбинация има пряко негативно отражение върху добивите.
Данните сочат, че при култури като царевица и слънчоглед се отчита спад в добивите между 30 и 50 процента, докато пшеницата и ечемикът остават сравнително по-устойчиви на климатичния натиск. Други рискове – като наводнения и силни ветрове – се проявяват по-скоро локално и към момента не налагат спешни мащабни политики.
Експертите подчертават, че тенденциите изискват дългосрочни решения както на местно, така и на национално ниво, включително адаптиране на земеделските практики, инвестиции в устойчиви системи за управление на водите и стратегическо планиране за климатична адаптация.
Редактор "Екип на Кворум"
Според проучването, представено от Добромира Банкова, селскостопанската суша и краткотрайните, но интензивни валежи са двата най-сериозни климатични риска за региона. Тези явления се засилват паралелно и създават комплексен натиск върху земеделието – ключов икономически сектор за Силистренско.
"Изключително еднозначно в Силистра се засилва сушата, като в същото време се наблюдава и тенденция за все по-интензивни, но краткотрайни валежи, които не водят до реално напояване на почвите", посочи Банкова. По думите ѝ тази комбинация има пряко негативно отражение върху добивите.
Данните сочат, че при култури като царевица и слънчоглед се отчита спад в добивите между 30 и 50 процента, докато пшеницата и ечемикът остават сравнително по-устойчиви на климатичния натиск. Други рискове – като наводнения и силни ветрове – се проявяват по-скоро локално и към момента не налагат спешни мащабни политики.
Експертите подчертават, че тенденциите изискват дългосрочни решения както на местно, така и на национално ниво, включително адаптиране на земеделските практики, инвестиции в устойчиви системи за управление на водите и стратегическо планиране за климатична адаптация.
Редактор "Екип на Кворум"
Facebook коментари