Ануш абур и свещи: как арменската общност в Силистра празнува Бъдни вечер
Живеещите в Силистра арменци днес ще отбележат Бъдни вечер, съобщиха от местното църковно настоятелство. Празникът се чества по традициите на Арменската апостолическа църква и събира семействата около вярата и общността.
Вярващите ще запалят свещи в арменската църква Света Богородица, считана за най-стария действащ арменски храм в България. По традиция на празничната трапеза трябва да има нечетен брой ястия. Сред характерните блюда са ануш абур – сладка супа от жито и сушени плодове, лозови сарми, подсладен ориз и бобена салата. Преди вечерята домът се кади с тамян, пали се свещ и се произнася молитвата "Отче наш". Питка с късмети се разчупва от най-възрастния член на семейството, като първото парче се поставя пред иконата на Света Богородица.
Арменската църква в Силистра е на повече от 400 години. При ремонт на южната стая е открит камък с надпис, вкопан в пръстения под. Разчетен от специалисти, той свидетелства, че първоначалното име на храма е било "Свети Григорий Просветител", а годината на издигане е 1069 по арменското летоброене, което съответства на 1620 г. по Григорианския календар. След бетонирането на подовете камъкът е преместен в северната малка стая, където е изложен и днес.
Към момента църквата няма постоянен свещеник, но арменската общност поддържа храма и пази традициите си. Очаква се свещеник от Русе да отслужи празнична литургия.
Арменците са сред най-старите жители на Силистра. По исторически данни още през 1016 г. стратег на Доростол (днешна Силистра) е бил Джоджик – с арменско-грузински произход. Това свидетелство е публикувано от силистренския историк Иван Занов в книгата Арменците в Силистра – минало и съвременност. В изследването се посочва, че храмът "Света Богородица" е бил основен фактор за заселването на много арменци в града след потушаването на националното им освободително движение в Османската империя през периода 1894–1896 г.
Редактор "Екип на Кворум"
Вярващите ще запалят свещи в арменската църква Света Богородица, считана за най-стария действащ арменски храм в България. По традиция на празничната трапеза трябва да има нечетен брой ястия. Сред характерните блюда са ануш абур – сладка супа от жито и сушени плодове, лозови сарми, подсладен ориз и бобена салата. Преди вечерята домът се кади с тамян, пали се свещ и се произнася молитвата "Отче наш". Питка с късмети се разчупва от най-възрастния член на семейството, като първото парче се поставя пред иконата на Света Богородица.
Арменската църква в Силистра е на повече от 400 години. При ремонт на южната стая е открит камък с надпис, вкопан в пръстения под. Разчетен от специалисти, той свидетелства, че първоначалното име на храма е било "Свети Григорий Просветител", а годината на издигане е 1069 по арменското летоброене, което съответства на 1620 г. по Григорианския календар. След бетонирането на подовете камъкът е преместен в северната малка стая, където е изложен и днес.
Към момента църквата няма постоянен свещеник, но арменската общност поддържа храма и пази традициите си. Очаква се свещеник от Русе да отслужи празнична литургия.
Арменците са сред най-старите жители на Силистра. По исторически данни още през 1016 г. стратег на Доростол (днешна Силистра) е бил Джоджик – с арменско-грузински произход. Това свидетелство е публикувано от силистренския историк Иван Занов в книгата Арменците в Силистра – минало и съвременност. В изследването се посочва, че храмът "Света Богородица" е бил основен фактор за заселването на много арменци в града след потушаването на националното им освободително движение в Османската империя през периода 1894–1896 г.
Редактор "Екип на Кворум"