Йордановден: Традиции, ритуали с вода и поверия за здраве
Ритуали за здраве и сила
Една от най-живите традиции, спазвани и до днес в цяла България, е ритуалното измиване и пръскане с вода на всички именници, независимо от минусовите температури.
Още преди изгрев слънце девойките изпълняват стар обичай – отиват на кладенец, извор или река, за да налеят "света" вода. С нея те обмиват домашната икона и лицата си, вярвайки, че ритуалът ще им донесе здраве и благоденствие през новата година.
В Родопите празникът има свой уникален облик. Там се пази традицията за къпане на младоженците, сключили брак през изминалата година. Ритуалът се извършва от специално избрани мъже – "хаскари" или "къпинчари". Ако наблизо няма река, церемонията се провежда до кладенец, като целта е да се осигури здраве и семейно щастие на младата двойка.
Поверията: Какво вещае времето?
Според народните вярвания Йордановден е точен метеорологичен ориентир за годината. Ако днес времето е студено и сухо, годината ще бъде добра и изобилна. Смята се за изключително добра поличба, ако хвърленият във водата кръст замръзне – това предвещава здраве и плодовитост.
Кулминацията на празника е спасяването на кръста от ледените води. Вярва се, че смелчагата, който успее да го извади, ще се радва на желязно здраве и щастие през цялата година. Друго разпространено поверие гласи, че в нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който успее да види това чудо, ще получи изпълнение на най-съкровеното си желание.
Празничната трапеза
За разлика от Бъдни вечер, трапезата на Йордановден е блажна и богата. Задължително присъстват свинско месо, сърми, пълнени чушки, кисело зеле, боб и вино. Специално внимание се обръща на жените, които наскоро са станали майки – по традиция те приготвят кравайчета, които раздават на близки и съседи за здравето на детето.
Редактор "Екип на Кворум"