Вторник, 28 Април 2026 г.

Еврото – шанс или предизвикателство за България

България официално прие еврото, с което след повече от 28 години във валутен борд страната навлиза в нов етап от своето икономическо и институционално развитие. Това се посочва в анализ на Институт за пазарна икономика, който прави ретроспекция на прехода и очертава ключовите предизвикателства пред страната в рамките на еврозоната.

Според анализа, банковите фалити и хиперинфлацията от периода 1996–1997 г. практически зануляват спестяванията на българите и поставят икономиката на дъното в Европа. В края на 90-те години България е под 30% от средноевропейското ниво на брутния вътрешен продукт на човек от населението, измерен по паритет на покупателната способност.

След въвеждането на валутния борд обаче следват близо три десетилетия на относителна макроикономическа стабилност, икономически растеж и конвергенция. Днес страната се доближава до 70% от средноевропейското равнище по този показател и е на прага да настигне групата държави от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз още през 2004 г. В последните години тези икономики се движат в диапазона между 75 и 90% от средното за ЕС.

От Института подчертават, че валутният борд означава доверие и стабилни пари, тоест сигурност в покупателната способност на националната валута. В този смисъл приемането на еврото е естественият и логичен завършек на този модел. Същевременно се отбелязва, че стабилната валута сама по себе си не гарантира просперитет – нито при валутен борд, нито в рамките на еврозоната.

Сред основните рискове и препятствия пред бъдещия растеж анализът откроява липсата на дългосрочен политически хоризонт, натиска върху публичните финанси, ограничената амбиция за дълбоки реформи, корупцията и нефункциониращата съдебна система. Именно тези фактори, според икономистите, ще определят дали страната ще успее да използва пълноценно членството си в еврозоната.

След като първоначалните емоции около въвеждането на еврото отшумят, фокусът трябва да се насочи към дългосрочните цели. България може и трябва да се утвърди като място за икономически растеж, лично благополучие и реализиране на предприемачески идеи. Анализът подчертава нуждата от високопроизводителна и иновативна икономика, която създава конкурентоспособни продукти и услуги.

Като реалистична, макар и амбициозна цел, се посочва достигането на средноевропейски доходи в рамките на живота на едно поколение, като междинна стъпка е утвърждаването на България сред водещите икономики от Централна и Източна Европа в следващите 3–4 години.

Сред ключовите условия за това са добър бизнес климат, предвидими правила и ниски данъци, които насърчават инвестициите, натрупването на капитал и полагането на труд. Анализът акцентира и върху значението на отговорната фискална политика, която да поддържа балансирани публични финанси без натрупване на дълг за бъдещите поколения.

Не по-малко важни са реформите в съдебната система, гарантиращи върховенството на правото и защитата на собствеността, както и ефективен публичен сектор. Образованието и здравеопазването трябва да дават измерими резултати – подготвени кадри за икономиката на знанието и по-дълъг живот в добро здраве. Икономическият подем, според експертите, трябва ясно да се усеща и в регионите чрез по-силни местни политики и инвестиции в качеството на живот.

В заключение анализът обобщава, че за да бъде успешна в еврозоната, България има нужда от повече икономическа свобода, реално върховенство на правото и малка, но ефективна, отчетна държава.

Редактор "Екип на Кворум"