Какво беше българското образование през 2025 г. според Диян Стаматов
По думите му през годината са се провели множество разговори и дебати за необходимите реформи, но в момент, когато част от тях са били "на крачка от законодателни решения", процесът рязко е спрял.
"От години не сме имали толкова ентусиазиран и диалогичен управленски екип, готов за разговори и търсене на консенсус, но същевременно изправен пред границите на една консервативна образователна устойчивост", посочва Стаматов.
Какво открои 2025 г. в образованието
Според него сред по-значимите процеси и събития през годината са:
• Училищата финализираха изграждането на STEM кабинети – важна стъпка към модернизацията на учебната среда;
• Учителските заплати бяха увеличени с 15%, което е положителен, но недостатъчен ход за преодоляване на кадровия дефицит, особено по математика, физика, химия, технологии и предприемачество;
• Проведоха се конкурси за директори и в системата влязоха около 220 нови ръководители, като отново ясно се открои недостигът на управленски капацитет;
• Състояха се активни и съдържателни съсловни дебати по теми като "Добродетели и религии", както и за влиянието на мобилните телефони и социалните мрежи върху учениците;
• Продължи сериозният, но все още незавършен разговор за промени в учебните планове, програмите и структурата на образователната система.
Липса на устойчивост и поглед напред
Стаматов подчертава, че кратките управленски хоризонти оказват изключително негативно влияние върху възможността за устойчиви и далновидни решения. При липсата на реални и задълбочени реформи българското образование продължава да изостава от европейските тенденции, въпреки наличието на експертен потенциал и обществена подкрепа за промени.
"Реформите остават задача за следващите години – тогава, когато държавното управление ще има нужната стабилност", обобщава той.
Редактор "Екип на Кворум"