Мария Шаркова разкри фрапиращи злоупотреби с "пациенти": фиктивните хоспитализации крият риск от "доживотни" диагнози
Скандалните разкрития на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според които хиляди пациенти са били засечени в казина, докато по документи се водят хоспитализирани, са само повърхността на далеч по-дълбок проблем в здравната система. Това коментира адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова, която очерта системни злоупотреби и сериозни рискове за гражданите.
По думите ѝ, в много от случаите фиктивните хоспитализации се извършват със съгласието на пациентите, които са поставени в безизходица. Причината е, че достъпът до болнична помощ често се оказва по-лесен и по-бърз от този до извънболничната помощ. Така пациенти се "водят" лежащо болни, за да получат изследвания, скенери, вливания или медицински грижи, които иначе изискват месеци чакане или значителни лични разходи.
"В много случаи това е единственият начин хората да получат реално лечение", посочва Шаркова. Тя допълва, че има и пациенти без възможност за домашни грижи, които се нуждаят от инжекции или превръзки и се оказват принудени да участват в подобни схеми.
Най-сериозният риск обаче остава за самите граждани. Всяка фиктивна хоспитализация оставя официална диагноза в електронното здравно досие, която може да има дългосрочни последици. Сред тях са отказ за сключване на застраховки "Живот" или здравни застраховки, както и проблеми при кандидатстване за работа, изискваща определен здравен статус.
Адвокатът разкри и конкретни случаи от практиката си – деца, които по документи са лекувани многократно от пневмония, докато реално са посещавали училище, както и дете, държано административно в психиатрично отделение повече от месец без реални основания.
Според Шаркова предложените от институциите мерки, като SMS-известяване или повишаване на здравните вноски, няма да решат проблема. По думите ѝ причините са в дълбоките дисбаланси на здравната система и липсата на адекватен достъп до доболнична помощ.
Тя напомня, че гражданите имат право да поискат корекция или заличаване на неверни данни в здравното си досие по реда на GDPR, като подадат искане до НЗОК и съответното лечебно заведение.
Редактор "Екип на Кворум"
По думите ѝ, в много от случаите фиктивните хоспитализации се извършват със съгласието на пациентите, които са поставени в безизходица. Причината е, че достъпът до болнична помощ често се оказва по-лесен и по-бърз от този до извънболничната помощ. Така пациенти се "водят" лежащо болни, за да получат изследвания, скенери, вливания или медицински грижи, които иначе изискват месеци чакане или значителни лични разходи.
"В много случаи това е единственият начин хората да получат реално лечение", посочва Шаркова. Тя допълва, че има и пациенти без възможност за домашни грижи, които се нуждаят от инжекции или превръзки и се оказват принудени да участват в подобни схеми.
Най-сериозният риск обаче остава за самите граждани. Всяка фиктивна хоспитализация оставя официална диагноза в електронното здравно досие, която може да има дългосрочни последици. Сред тях са отказ за сключване на застраховки "Живот" или здравни застраховки, както и проблеми при кандидатстване за работа, изискваща определен здравен статус.
Адвокатът разкри и конкретни случаи от практиката си – деца, които по документи са лекувани многократно от пневмония, докато реално са посещавали училище, както и дете, държано административно в психиатрично отделение повече от месец без реални основания.
Според Шаркова предложените от институциите мерки, като SMS-известяване или повишаване на здравните вноски, няма да решат проблема. По думите ѝ причините са в дълбоките дисбаланси на здравната система и липсата на адекватен достъп до доболнична помощ.
Тя напомня, че гражданите имат право да поискат корекция или заличаване на неверни данни в здравното си досие по реда на GDPR, като подадат искане до НЗОК и съответното лечебно заведение.
Редактор "Екип на Кворум"