Кайсиевата кампания в разгара си, румънци напират за еликсира

В Силистренския край започна поредната кайсиева кампания. На нея разчитат десетки семейства, за да прибавят в бюджета си средства, с които да съществуват. Някои от безработните по традиция се цанят за труд под дръвчетата със същата цел. Каква е реколтата? Какви са цените? Кой я изкупува? Каква част от кайсиите са за директна консумация и каква – за ракия? Нали всяка кайсия на сергията в София и по морето е с марка "силистренска" и всяка хубава ракия е от Крайдунавска Добруджа...Най-честно вече кайсиевите дръвчета са частни и все повече са създадени през последните години. Някогашното наследство от соцгодините не върши работа. Казват с 5 000 дка са намалели онези от тогавашните времена, които през далечната 1980 г. отиваха за трапезата на хиляди спортисти от цял свят на олимпийските игри в Москва.

Обедно време в село Искра. По улиците няма хора, и без това не е пазарен ден. На главната улица обаче има поне три пункта за изкупуване на кайсии. Малки и големи прицепи. Бусове, ремаркета. Кантари. Хора. Върви продажбата на кайсиите, набрани от ранни зори. "Унгарката" е от средните (по време) кайсии и тази година реколтата е добра. Казват, колкото миналата година. Примерно 1 тон на декар. Колко дават ли за кг? Еми, твърдят по 0,70-0,80 лв. Доволно, но не е предоволно. Румънците диктуват пазара, В 70% от случаите продукцията заминава оттатък Дунав, за Букурещ и Констанца, да речем. Коли и и с български номера обаче има: София, Варна, Б,ргас, Сливен, Айтос...Каквото остане или не е в добро състояние, то се знае, отива за ракия. Казват, само 20%. А са били времена, когато почти всичко се превръщаше в "огнена вода", защото пазар няма, а стоката не чака.

Според кмета на Искра Турхан Мехмед в селото има 150 души, които са се регистрирали като земеделски производители. Немалка част от тях отглеждат кайсии върху 2 000 дка. За селото са характерни още тютюнът, тиквите, слънчогледът и царевицата. На практика този поминък задържа хората в селото. В него реално живеят 1 900 души, но имат регистрирани с постоянен адрес още около 700 души с двойно гражданство, които са в чужбина. Не повече от 100 души са местните, потърсили работа в други краища на света.