Всеки седми студент в България учи за учител
СОФИЯ – Българската образователна система е изправена пред сериозен парадокс: страната подготвя огромен брой бъдещи учители, които пазарът на труда не може да поеме, докато дефицитът на кадри по ключови предмети като математика остава критичен. Това сочи анализ на Петко Иванов от фондация "Заедно в час", базиран на данни от Рейтинговата система на висшите училища за 2024 и 2025 г., публикуван във в. "Сега".
Според статистиката в момента педагогика изучават 16 448 студенти, а други 8462 са записани в направленията "Педагогика на обучението по...". При общо около 180 000 студенти в страната, това означава, че всеки седми висшист се готви за учителската професия.
Хиперпроизводство на кадри
Ежегодно университетите в България "бълват" около 7000 абсолвенти с учителска правоспособност. За сравнение, цялата училищна система в страната разполага с общо 90 000 щатни бройки.
"На практика системата произвежда четири пъти повече учители, отколкото има места", коментира Петко Иванов.
Това води до огромна конкуренция в големите областни градове и университетски центрове, където за една позиция често се борят над 100 кандидати.
Ръстът в приема е стимулиран от държавната политика – за последните десет години броят на педагогическите специалности е скочил с близо 50% (от 265 на 389). Причината се крие в увеличеното държавно финансиране, защитения статут на професията и премахването на таксите за обучение.
Излишък на хуманитаристи, липса на математици
Въпреки масовото производство на дипломирани педагози, структурата на кадрите не отговаря на нуждите на училищата. Налице е огромен излишък от начални учители, филолози и историци. В същото време системата изпитва остър глад за преподаватели по математика и информационни технологии.
Според анализа на "Заедно в час", държавата налива огромен финансов ресурс за подготовка на хора, които няма да се реализират по специалността си, тъй като и частният сектор няма нужда от хиляди педагози годишно.
Компромис с качеството
За да запълнят държавната поръчка и да усвоят субсидиите, висшите училища са занижили драстично критериите за прием.
"Масовият и лесен вход в университетите не привлича най-добрите студенти, а точно обратното", предупреждава Иванов. Липсата на сериозен подбор на входа води до това, че много млади учители се отказват скоро след сблъсъка с реалната среда в училище. Това се потвърждава и от данните за възрастовата структура на гилдията – делът на учителите под 45-годишна възраст остава непроменен през последното десетилетие (около 35%), въпреки огромния брой нови висшисти.