Преди 196 години Силистра избира своя първи български кмет

През 1829 г., след падането на Силистренската крепост, един българин поема управлението на града, оставяйки трайна следа в националната ни история.

Историята на Силистра пази спомена за едно от най-значимите събития през XIX век – избора на първия български кмет на града. Това е капитан Георги Мамарчев, чиято личност съчетава качествата на безстрашен войн, мъдър управленец и отдаден патриот. Неговият паметник в Дунавската градина и до днес напомня за подвига му.

Герой от войните и "Буюклию"

Роден около 1786 г. в Котел и наследник на рода от с. Еркеч, Мамарчев още млад свързва съдбата си с борбата за освобождение. Той участва като доброволец в руската армия по време на две Руско-турски войни (1806–1812 г. и 1828–1829 г.). Заради своята внушителна физика и храброст, сред бойните си другари той става известен с прозвището "Буюклию".

Решаващата роля за Силистра

Звездният миг на Мамарчев настъпва по време на обсадата на Силистра през 1829 г. Начело на отряд от 300 български бойци, той извършва дръзка операция – пресича река Дунав и блокира достъпа на турски подкрепления по вода. Неговият отряд успява да проникне в крепостта, завладява ключови позиции и обръща турската артилерия срещу самите защитници на града, което допринася решаващо за падането на крепостта.

Първият кмет и защитник на българите

След победата крепостта остава под руско командване до 1836 г., а Георги Мамарчев е назначен за нейн управител. Жителите на квартал "Волната", където се заселват много българи, го избират за свой кмет. Този акт е признание за неговите лидерски качества и грижата му за сигурността на населението.

От кметския стол до заточението

Духът на Мамарчев не се задоволява само с административни успехи. Той става главен военен ръководител на Велчовата завера – смел план за въоръжено въстание, целящо пълна национална независимост. За съжаление, предателство осуетява заверата. Мамарчев е арестуван и изпратен на заточение – първо в Кония (Мала Азия), а след това на остров Самос.

Капитан Георги Мамарчев завършва земния си път далеч от родината през 1846 или 1848 г., но оставя завет, който ехти и днес: последната му воля е оръжията му да бъдат използвани в полза на отечеството.

Днес бюст-паметникът на капитана, разположен в Силистра, е символ на признателността на поколенията към първия български кмет на града и един от най-достойните синове на България.