Когато Коледа беше забранена в Силистренско

Коледа – такава, каквато я помнят нашите баби. В деня на Рождество Христово се връщаме към спомените за празника такъв, какъвто е бил – тих, скромен и дълбоко смислен. За времето, когато Коледа е била забранявана, за коледарите с венци и кърпи, за софрата без излишества, но с много душа – разказват жени от Добруджа пред БНР.

Коледа не винаги е била такава, каквато я познаваме днес – с елхи, подаръци и шумни трапези. За поколения българи тя е била тиха, дори забранена, но въпреки това – жива. Жива в спомените, в разказите и в обичаите, предавани от уста на уста.

В днешния празничен ден се връщаме към онези Коледи, които не са били показни, а истински. В пътешествието от спомени се впускаме с Румяна Минкова, Росица Димитрова и Веселина Кънева от село Добротица, община Ситов:

"Коледа въобще не се празнуваше по наше време. Много късно започнахме да празнуваме Коледата и тогава беше след Нова Година - на 7 януари. Колко пъти му сменяха стила. Празникът се е отбелязвал тихо, без показност, а дълги години – и без право да бъде назоваван".

Празникът се е отбелязвал тихо, без показност, а дълги години и без право да бъде назоваван.

"Ходеха с държавния вестник в задния джоб и търсеха и нямаше Коледа. Абсурд беше да се празнува Коледа".

Въпреки това традициите са намирали своя път:

"На Коледа знаехме, че се колят прасетата".

Прасето се е колело на Коледа и в семейството на Пенка Константинова от Ветрен:

"На Коледа баба и мама ставаха много рано, за да сготвят, докато съмне. Готвеха сърми, супа топчета, пача, бахур и мама правеше като питка един хляб".

Коледа може да е различна във времето – тиха или шумна, бедна или богата, но смисълът ѝ остава един и същ – да бъдем заедно, да си спомним кои сме и откъде идваме, защото докато има кой да разказва и кой да слуша – традицията е жива.

Снимка: Незабравка Кирова - Румяна Минкова, Росица Димитрова и Веселина Кънева от село Добротица, община Ситов