Как ще се изчисляват пенсиите от универсалните фондове след новите промени
Нови правила за изчисляване на пенсиите от универсалните пенсионни фондове, както и нови критерии за това кой какъв пенсионен продукт може да ползва, са заложени в мащабен законопроект за промени във втория пенсионен стълб, публикуван тази седмица за обществено обсъждане.
Основната цел на предложените изменения е за първи път да се въведе право на избор за нивото на риск, с което да се управляват средствата в частните универсални и доброволни пенсионни фондове. Пет години след въвеждането на първите правила за определяне и изплащане на втора пенсия практиката показва необходимост от усъвършенстване, поради което законопроектът съдържа съществени промени и във фазата на изплащане на средствата, посочват авторите на проекта, цитирани от Сега.
Без технически лихвен процент и с нова таблица за смъртност
Една от ключовите промени е, че при изчисляването на пенсиите от универсалните фондове вече няма да се използва технически лихвен процент. Според вносителите това ще позволи по-адекватна последваща актуализация на пенсиите. Вместо досегашната таблица за смъртност, обхващаща цялото население, ще се прилага по-прецизна таблица, базирана на прогнозите за хората, родени след 1959 г., което по-точно отразява профила на осигурените лица.
Пожизнените пенсии се обвързват с минималната заплата
Съществени промени се въвеждат и при определянето на пожизнените пенсии и разсрочените плащания от втория стълб. Те вече ще се обвързват с минималната работна заплата, а не с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както беше досега.
Занапред право на пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд ще имат лицата, чиито натрупвания позволяват изплащане на сума, равна на най-малко 10% от минималната работна заплата. До момента прагът беше 15% от минималната пенсия. При разчетите за 2026 г. това означава минимум 62 евро срещу 52 евро по старите правила, което на практика леко повишава прага и минималния размер на пожизнената пенсия.
По-високи изисквания за разсрочено плащане
Променят се и условията за разсрочено изплащане, което се прилага, когато осигуреното лице няма достатъчно средства за пожизнена пенсия. И тук критерият вече ще бъде минималната работна заплата. Ако досега беше необходимо в индивидуалната партида да има поне 1040,61 евро, занапред прагът ще се повиши на 1860,60 евро (по разчетите за 2026 г.). При по-ниски натрупвания средствата ще се изплащат еднократно.
По новите правила се променя и размерът на месечните разсрочени плащания. Максималният размер ще бъде 50% от минималната работна заплата, а минималният – 20% от нея. Това означава суми между 124,04 евро и 310,10 евро, докато по стария режим границите бяха значително по-ниски в минималната си част.
Предвижданите промени имат за цел да направят втория пенсионен стълб по-гъвкав и по-добре адаптиран към реалните осигурителни профили, като едновременно с това повишат прозрачността и предвидимостта при изплащането на втората пенсия.
Редактор "Екип на Кворум"
Основната цел на предложените изменения е за първи път да се въведе право на избор за нивото на риск, с което да се управляват средствата в частните универсални и доброволни пенсионни фондове. Пет години след въвеждането на първите правила за определяне и изплащане на втора пенсия практиката показва необходимост от усъвършенстване, поради което законопроектът съдържа съществени промени и във фазата на изплащане на средствата, посочват авторите на проекта, цитирани от Сега.
Без технически лихвен процент и с нова таблица за смъртност
Една от ключовите промени е, че при изчисляването на пенсиите от универсалните фондове вече няма да се използва технически лихвен процент. Според вносителите това ще позволи по-адекватна последваща актуализация на пенсиите. Вместо досегашната таблица за смъртност, обхващаща цялото население, ще се прилага по-прецизна таблица, базирана на прогнозите за хората, родени след 1959 г., което по-точно отразява профила на осигурените лица.
Пожизнените пенсии се обвързват с минималната заплата
Съществени промени се въвеждат и при определянето на пожизнените пенсии и разсрочените плащания от втория стълб. Те вече ще се обвързват с минималната работна заплата, а не с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както беше досега.
Занапред право на пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд ще имат лицата, чиито натрупвания позволяват изплащане на сума, равна на най-малко 10% от минималната работна заплата. До момента прагът беше 15% от минималната пенсия. При разчетите за 2026 г. това означава минимум 62 евро срещу 52 евро по старите правила, което на практика леко повишава прага и минималния размер на пожизнената пенсия.
По-високи изисквания за разсрочено плащане
Променят се и условията за разсрочено изплащане, което се прилага, когато осигуреното лице няма достатъчно средства за пожизнена пенсия. И тук критерият вече ще бъде минималната работна заплата. Ако досега беше необходимо в индивидуалната партида да има поне 1040,61 евро, занапред прагът ще се повиши на 1860,60 евро (по разчетите за 2026 г.). При по-ниски натрупвания средствата ще се изплащат еднократно.
По новите правила се променя и размерът на месечните разсрочени плащания. Максималният размер ще бъде 50% от минималната работна заплата, а минималният – 20% от нея. Това означава суми между 124,04 евро и 310,10 евро, докато по стария режим границите бяха значително по-ниски в минималната си част.
Предвижданите промени имат за цел да направят втория пенсионен стълб по-гъвкав и по-добре адаптиран към реалните осигурителни профили, като едновременно с това повишат прозрачността и предвидимостта при изплащането на втората пенсия.
Редактор "Екип на Кворум"