Имен ден на Игнажден: кои празнуват на 20 декември
На 20 декември Българската православна църква почита Свети Игнатий Богоносец – един от учениците на свети апостол Йоан Богослов. Празникът, по-известен в народната традиция като Игнажден, е наситен с множество вярвания, обичаи и ритуали, които поставят началото на коледния цикъл и т.нар. "Млада година".
На този ден имен ден празнуват Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.
Църковен смисъл на празника
Свети Игнатий е наричан Богоносец, защото сам е казвал, че носи Бога в сърцето си. Живял в началото на II век и по време на управлението на римския император Траян бил отведен в Рим, където загинал мъченически, разкъсан от диви зверове. Денят е посветен на духовното пречистване, покаянието и молитвата в навечерието на Рождество Христово.
Народни традиции и обичаи
В българската традиция празникът е известен още като Игнатьовден, Идинак, Полаз или Полязов ден. Смята се, че на Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, както и подготовката на коледарските дружини.
С Игнажден символично започват коледните празници. Най-важният обичай е полазването – първият човек, който влезе в дома, наречен полазник, предсказва каква ще бъде годината. Ако е добър и късметлия, се вярва, че домът ще има здраве, берекет и благополучие. Затова често полазникът е избиран предварително.
По традиция той разбърква огнището с пръчка и благославя дома с пожелание за толкова деца, добитък и изобилие, колкото са искрите от огъня. В замяна получава дарове – жито, плодове или кравай.
На този ден стопанинът отсича и Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в огнището на Бъдни вечер.
Празнична трапеза и вярвания
Трапезата в навечерието на Игнажден е постна. Поднасят се ошав, варен боб, царевица, туршии и зеленчуци. В някои райони се приготвят и специални колаци, а от тесто се прави кръст за предпазване от зло.
Смята се, че от Игнажден започват и т.нар. Мръсни дни, които продължават до Нова година. Затова на този ден не се дава нищо назаем, за да не "излезе берекетът" от дома.
Поверия за здраве и късмет
По Игнажден се гадае за плодородие и здраве. В някои краища се почиства коминът преди изгрев слънце, а саждите се изхвърлят на кръстопът или в двора, за да няма бълхи през лятото. Жените, особено бременните, не бива да работят, за да бъде раждането леко.
Съществува и поверие, че каквото се върши на Игнажден, така ще върви и през цялата година – затова денят трябва да премине спокойно и с добри мисли.
На този ден имен ден празнуват Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.
Църковен смисъл на празника
Свети Игнатий е наричан Богоносец, защото сам е казвал, че носи Бога в сърцето си. Живял в началото на II век и по време на управлението на римския император Траян бил отведен в Рим, където загинал мъченически, разкъсан от диви зверове. Денят е посветен на духовното пречистване, покаянието и молитвата в навечерието на Рождество Христово.
Народни традиции и обичаи
В българската традиция празникът е известен още като Игнатьовден, Идинак, Полаз или Полязов ден. Смята се, че на Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, както и подготовката на коледарските дружини.
С Игнажден символично започват коледните празници. Най-важният обичай е полазването – първият човек, който влезе в дома, наречен полазник, предсказва каква ще бъде годината. Ако е добър и късметлия, се вярва, че домът ще има здраве, берекет и благополучие. Затова често полазникът е избиран предварително.
По традиция той разбърква огнището с пръчка и благославя дома с пожелание за толкова деца, добитък и изобилие, колкото са искрите от огъня. В замяна получава дарове – жито, плодове или кравай.
На този ден стопанинът отсича и Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в огнището на Бъдни вечер.
Празнична трапеза и вярвания
Трапезата в навечерието на Игнажден е постна. Поднасят се ошав, варен боб, царевица, туршии и зеленчуци. В някои райони се приготвят и специални колаци, а от тесто се прави кръст за предпазване от зло.
Смята се, че от Игнажден започват и т.нар. Мръсни дни, които продължават до Нова година. Затова на този ден не се дава нищо назаем, за да не "излезе берекетът" от дома.
Поверия за здраве и късмет
По Игнажден се гадае за плодородие и здраве. В някои краища се почиства коминът преди изгрев слънце, а саждите се изхвърлят на кръстопът или в двора, за да няма бълхи през лятото. Жените, особено бременните, не бива да работят, за да бъде раждането леко.
Съществува и поверие, че каквото се върши на Игнажден, така ще върви и през цялата година – затова денят трябва да премине спокойно и с добри мисли.