Доплащането за лечение достига 36% и може да стигне 45% до 2040 г.

Не се очаква намаление на разходите в здравеопазването, а страната ще продължи да работи с удължителен бюджет, при който ще се появят нови разходи, финансирани със стари средства. Това заяви пред БНР здравният икономист от Експертен клуб за икономика и политика Аркади Шарков.

По думите му към лечебните заведения има вече изпълнена, но неразплатена дейност в размер на около 400–500 млн. лева, която се очаква да бъде покрита през 2026 г. Този недостиг в болничната помощ вероятно ще се задълбочава, особено ако бюджетът за 2026 г. не бъде приет навреме. В такъв случай параметрите на удължителния бюджет ще се актуализират на всеки три месеца, без това да води до съществена промяна в ситуацията.

Единственото по-съществено ново обстоятелство е увеличението на минималната работна заплата, което частично може да повиши приходите от здравноосигурителни вноски. Шарков обаче подчерта, че тази компенсация ще бъде крайно недостатъчна на фона на нарастващите разходи, въпреки и косвените ефекти от ръста на максималния осигурителен доход.

Сериозен риск за 2026 г., според него, е ограничаването на достъпа до иновации. При липса на приет бюджет и на договорени механизми с фармацевтичните компании съществува реална опасност нови терапии да не навлязат в първото тримесечие на годината. За болниците основният въпрос остава докъде ще стигнат наличните средства.

Здравният икономист посочи още, че не се предвижда увеличение на цените на клиничните пътеки – мярка, която според него е крайно необходима. Докато цените в икономиката растат, тези в здравеопазването изостават, тъй като се договарят рядко и в условия на криза. Това рефлектира пряко върху приходите на лечебните заведения и възнагражденията на медицинските специалисти.

Шарков обърна внимание и на нарастващите цени за преглед при специалист, които не са регулирани и през последните две години се увеличават като компенсация за инфлацията. В болничната помощ официалното доплащане е забранено, като единствената допустима форма остава заплащането за избор на екип, където не се очаква поскъпване.

По отношение на лекарствата той подчерта, че въпреки инфлационните процеси, цените им са строго регулирани и не зависят от валутата, а от пазарната среда в останалите държави от ЕС. Не се очаква лекарства да бъдат извадени от списъка на НЗОК заради недостиг на средства, но има сигнали, че нови терапии временно няма да бъдат включвани.

Шарков коментира и профилактиката, като отбеляза, че проблемът не е толкова в липсата на средства, а в недостатъчните информационни кампании и ниската активност на пациентите при профилактичните прегледи.

По думите му доплащането на пациентите в болниците вече е достигнало около 36%. Ако тенденцията се запази, този дял може да нарасне до 40–45% до 2040 г., което създава усещане у гражданите, че здравеопазването става все по-скъпо и трудно достъпно.