Българите, които не разпознават съдържание, създадено от ИИ, са четири пъти по-уязвими от онлайн измами
Българите, които объркват съдържание, създадено от изкуствен интелект, с автентична информация, са близо четири пъти по-уязвими да станат жертва на измами, показва ново проучване на "Виза" (Visa). Според данните 58% от хората, които не различават ИИ съдържание от реално, са били набелязани или измамени, в сравнение с едва 16% от тези, които разпознават разликата.
Изследването е проведено от агенция "Опиниум" (Opinium) по поръчка на "Виза" в периода август – септември, като обхваща 9500 пълнолетни респонденти в 11 европейски държави, сред които България, Румъния, Чехия, Германия, Франция, Италия, Испания, Полша, Словакия, Унгария и Обединеното кралство.
Значителни финансови и социални щети в България
За България проучването показва, че хората, станали жертва на онлайн измами, губят средно 281 лева на случай, което води до приблизителни годишни щети за икономиката от 160,5 млн. лева. От "Виза" подчертават, че въздействието далеч надхвърля преките финансови загуби и включва емоционален стрес, тревожност и намалена продуктивност.
Данните сочат още, че 26% от пострадалите са отделили повече от 24 часа, за да разрешат последствията от измамата – комуникация с банки, платформи и институции.
Онлайн навици, които увеличават риска
Проучването установява пряка връзка между начина, по който хората консумират и споделят съдържание онлайн, и вероятността да станат жертва на измама. Потребителите, които споделят публикации без проверка, са значително по-уязвими – 35% срещу 22% при тези, които проверяват достоверността на информацията.
Според данните:
• 43% рядко четат повече от заглавието в социалните мрежи или новинарските сайтове;
• 28% понякога са споделяли съдържание, без да проверят неговата автентичност;
• 34% от таргетираните от измама се колебаят да пазаруват онлайн;
• 1,6 млн. потребители в България са намалили или напълно са спрели онлайн пазаруването след сблъсък с измамна дейност.
Въздействие върху бизнеса
От "Виза" посочват, че този спад в доверието засяга особено силно малките и независими бизнеси, които съставляват 98,8% от всички предприятия в България и разчитат в голяма степен на доверието на онлайн потребителите.
Мерки срещу измамите и ролята на информираността
Компанията съобщава, че през последните пет години е инвестирала над 12 млрд. долара в технологии за борба с измамите, включително интелигентни системи, които откриват подозрително поведение в реално време и предотвратяват злоупотреби, преди да достигнат до потребителите.
От "Виза" подчертават значението на информираността и координацията между платформи, банки, търговци и регулатори за повишаване на дигиталното доверие. Компанията дава и конкретни съвети към потребителите – проверка на източника, предпазливост към "оферти за ограничено време", недоверие към искания за пари или лични данни в социалните мрежи, използване на двуфакторна автентикация и сигурни методи за плащане.
"Изкуственият интелект променя начина, по който живеем и работим, но същевременно създава нови рискове. Измамниците го използват, за да заблуждават хората все по-убедително, особено в социалните мрежи", коментира Дейвид Капеца, временно изпълняващ длъжността ръководител "Риск" във "Виза Европа".
По думите му, колкото повече потребителите разбират как действат тези измами, толкова по-трудно става за извършителите да успеят, особено в пикови периоди на онлайн пазаруване като кампаниите около Черния петък.
Изследването е проведено от агенция "Опиниум" (Opinium) по поръчка на "Виза" в периода август – септември, като обхваща 9500 пълнолетни респонденти в 11 европейски държави, сред които България, Румъния, Чехия, Германия, Франция, Италия, Испания, Полша, Словакия, Унгария и Обединеното кралство.
Значителни финансови и социални щети в България
За България проучването показва, че хората, станали жертва на онлайн измами, губят средно 281 лева на случай, което води до приблизителни годишни щети за икономиката от 160,5 млн. лева. От "Виза" подчертават, че въздействието далеч надхвърля преките финансови загуби и включва емоционален стрес, тревожност и намалена продуктивност.
Данните сочат още, че 26% от пострадалите са отделили повече от 24 часа, за да разрешат последствията от измамата – комуникация с банки, платформи и институции.
Онлайн навици, които увеличават риска
Проучването установява пряка връзка между начина, по който хората консумират и споделят съдържание онлайн, и вероятността да станат жертва на измама. Потребителите, които споделят публикации без проверка, са значително по-уязвими – 35% срещу 22% при тези, които проверяват достоверността на информацията.
Според данните:
• 43% рядко четат повече от заглавието в социалните мрежи или новинарските сайтове;
• 28% понякога са споделяли съдържание, без да проверят неговата автентичност;
• 34% от таргетираните от измама се колебаят да пазаруват онлайн;
• 1,6 млн. потребители в България са намалили или напълно са спрели онлайн пазаруването след сблъсък с измамна дейност.
Въздействие върху бизнеса
От "Виза" посочват, че този спад в доверието засяга особено силно малките и независими бизнеси, които съставляват 98,8% от всички предприятия в България и разчитат в голяма степен на доверието на онлайн потребителите.
Мерки срещу измамите и ролята на информираността
Компанията съобщава, че през последните пет години е инвестирала над 12 млрд. долара в технологии за борба с измамите, включително интелигентни системи, които откриват подозрително поведение в реално време и предотвратяват злоупотреби, преди да достигнат до потребителите.
От "Виза" подчертават значението на информираността и координацията между платформи, банки, търговци и регулатори за повишаване на дигиталното доверие. Компанията дава и конкретни съвети към потребителите – проверка на източника, предпазливост към "оферти за ограничено време", недоверие към искания за пари или лични данни в социалните мрежи, използване на двуфакторна автентикация и сигурни методи за плащане.
"Изкуственият интелект променя начина, по който живеем и работим, но същевременно създава нови рискове. Измамниците го използват, за да заблуждават хората все по-убедително, особено в социалните мрежи", коментира Дейвид Капеца, временно изпълняващ длъжността ръководител "Риск" във "Виза Европа".
По думите му, колкото повече потребителите разбират как действат тези измами, толкова по-трудно става за извършителите да успеят, особено в пикови периоди на онлайн пазаруване като кампаниите около Черния петък.