Добруджански събор край добричкото село Александрия
В местността "Текето" край добричкото село Александрия се състоя поредният събор, организиран от Сдружение "Сборяново" с председател Стойчо Николов от силистренското село Паисиево. В основата на осъществяването на инициативата добруджанци преселници от Северна Добруджа да си спомнят за Крайовската спогодба от 1940 г., са православният храм "Св. Илия" начело с отец Стоян, изграден в местността, както и Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие" със секретар д-р Анатолий Кънев. Лековитият извор и текето в местността са почитани както от християни, така и от мюсюлмани. Изворът е свързан с чудеса на св. Илия, който е единственият пророк останал от Стария в Новия завет.
Началото на събора е през 2009-2010 г. После има кратко прекъсване и възстановяване. Идеята е традицията да се развие за последната неделя на м. май и тук край лековития извор, останал от св. Илия да идват добруджанци от всички краища – от Русе до Дуранкулак. Всяка година агнешки и телешки курбан се дава от спонсори за здраве и берекет. С надеждата проблемът със сушата в Добруджа да бъде решен трайно. Пожеланието на отците от църквата и манастира към него е: "Да не сме лишени от дъждовни капки и да сме предпазени от градушки и вредни насекоми, за да има урожай".
За организаторите е важно също, че Добруджа е люлка на нашата държава и на българщината – от Онгъла и времето на Аспарух до натрупването на 4 културни пласта тук между трите морета и Стара планина. Петият пласт е нашата култура като поведение и добре обмислени действия в името на съхраняването на паметта и традициите. Вкл. и за Северна Добруджа, която губим след Крайовската спогодба, откъдето идват 67 000 българи, преселили се в южната част на добруджанската етнографска област, една от най-големите и разнообразните. Тази година ансамбъл "Добруджа" и Вокална група "Европейските гласове" от Добрич веселиха народа, заедно с Вокална група "Авлигите" от Исперих и самодейките от село Веселиново, Шуменско, както и гайдарска група, съставена от няколко добруджански села. Намерението е някой ден тук да се съберат до 100 гайдари добруджанци, за да бият рекорда на каба гайдите от Смолян.
Йордан Георгиев
Началото на събора е през 2009-2010 г. После има кратко прекъсване и възстановяване. Идеята е традицията да се развие за последната неделя на м. май и тук край лековития извор, останал от св. Илия да идват добруджанци от всички краища – от Русе до Дуранкулак. Всяка година агнешки и телешки курбан се дава от спонсори за здраве и берекет. С надеждата проблемът със сушата в Добруджа да бъде решен трайно. Пожеланието на отците от църквата и манастира към него е: "Да не сме лишени от дъждовни капки и да сме предпазени от градушки и вредни насекоми, за да има урожай".
За организаторите е важно също, че Добруджа е люлка на нашата държава и на българщината – от Онгъла и времето на Аспарух до натрупването на 4 културни пласта тук между трите морета и Стара планина. Петият пласт е нашата култура като поведение и добре обмислени действия в името на съхраняването на паметта и традициите. Вкл. и за Северна Добруджа, която губим след Крайовската спогодба, откъдето идват 67 000 българи, преселили се в южната част на добруджанската етнографска област, една от най-големите и разнообразните. Тази година ансамбъл "Добруджа" и Вокална група "Европейските гласове" от Добрич веселиха народа, заедно с Вокална група "Авлигите" от Исперих и самодейките от село Веселиново, Шуменско, както и гайдарска група, съставена от няколко добруджански села. Намерението е някой ден тук да се съберат до 100 гайдари добруджанци, за да бият рекорда на каба гайдите от Смолян.
Йордан Георгиев