България на ръба: Оставка, без бюджет, нови избори - всички сценарии

Хроника на една предизвестена институционална парализа

Датата 11 декември 2025 г. ще остане в съвременната политическа история на България като повратна точка, маркираща кулминацията на многогодишна спирала от нестабилност. Подаването на оставка от правителството на министър-председателя Росен Желязков, непосредствено преди гласуването на шестия вот на недоверие , не е просто поредният епизод в политическата "рулетка" на страната, а събитие с тектоничен потенциал за държавното управление. То се случва в безпрецедентен контекст: само три седмици преди планираната дата за влизане в еврозоната (1 януари 2026 г.), в условията на масови граждански вълнения и при липса на приет държавен бюджет за следващата година.

Ситуацията към декември 2025 г. се различава качествено от предходните кризи (2021–2024 г.) поради наслагването на три критични фактора: фискален вакуум, конституционна безизходица по отношение на служебната власт и геополитически риск, свързан с интеграцията в ядрото на Европейския съюз.

Генезис на кризата: От "сглобка" до уличен натиск

Правителството на Росен Желязков, формирано след изборите през октомври 2024 г., функционираше като правителство на малцинството с мандата на ГЕРБ-СДС, разчитащо на плаваща и често непрозрачна подкрепа от ДПС-Ново начало (ДПС-НН) и "Има такъв народ" (ИТН). Тази конструкция, макар и формално легитимна, страдаше от хроничен дефицит на обществено доверие, който ескалира рязко с представянето на проектобюджета за 2026 г.

Предложените мерки за фискална консолидация – увеличаване на осигурителните вноски, вдигане на данъците върху дивидентите и ограничаване на социалните разходи – бяха интерпретирани от широки обществени слоеве като несправедливо прехвърляне на тежестта на евроинтеграцията върху домакинствата и малкия бизнес. Протестите, започнали на 26 ноември 2025 г., бързо прераснаха от икономическо недоволство в политическо движение, обединяващо студенти (т.нар. "Поколение Z"), синдикати и опозиционни партии (ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ) с искания за оставка и нови избори.

Непосредствените последици

С акта на оставката се активират едновременно няколко правни и политически механизма, които ще блокират нормалното функциониране на държавата за месеци напред:

1. Конституционна процедура: Президентът Румен Радев е длъжен да стартира консултации и връчване на мандати по чл. 99 от Конституцията.

2. Фискален автоматизъм: Поради неприемането на Бюджет 2026, от 1 януари държавата преминава на режим на "удължителен бюджет" (1/12), което блокира капиталовите разходи и социалните плащания.

3. Еврозоната: Техническата подготовка за въвеждане на еврото става невъзможна без законодателна рамка, което де факто отлага членството.

Политическа динамика и конституционна процедура (Чл. 99)

Съгласно чл. 111, ал. 1 от Конституцията, правомощията на Министерския съвет се прекратяват с гласуването на оставката от Народното събрание. След този акт, политическата инициатива преминава в ръцете на президента, който трябва да следва стриктния алгоритъм на чл. 99. В условията на 51-вото Народно събрание, тази процедура изглежда обречена на неуспех още преди да е започнала.

Първият мандат: Изолацията на ГЕРБ-СДС

Като най-голяма парламентарна група (66 народни представители), ГЕРБ-СДС ще получат първия проучвателен мандат.
• Политически контекст: Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се намира в сложна ситуация. Неговият премиер (Желязков) подаде оставка под натиска на улицата, а основният му партньор в сянка – Делян Пеевски (ДПС-НН) – е основна мишена на антикорупционните протести.
• Стратегия: ГЕРБ вероятно ще се опитат да предложат експертен кабинет, за да демонстрират отговорност и да прехвърлят вината за провала върху опозицията. Въпреки това, аритметиката е безпощадна: ГЕРБ + ДПС-НН (29) + ИТН (17) събират общо 112 гласа, което е недостатъчно за мнозинство от 121.
• Резултат: Очаква се първият мандат да бъде върнат неизпълнен или да бъде отхвърлен в пленарна зала, тъй като ПП-ДБ са издигнали "санитарен кордон" около ГЕРБ и ДПС.

Вторият мандат: ПП-ДБ и дилемата на опозицията

Втората по големина формация – коалицията ПП-ДБ (36 депутати) – ще получи втория мандат. Тяхната позиция е ключова за динамиката на кризата.
• Вътрешни противоречия: Коалицията е под натиск от собствения си електорат да не влиза в каквито и да е договорки с ГЕРБ ("хартиената коалиция"), но същевременно осъзнава, че с 36 депутати не може да управлява.
• Исторически паралел: През юли 2024 г. (в 50-ото НС), ПП-ДБ върнаха втория мандат веднага, обявявайки го за "неизпълним". Сега ситуацията е аналогична, но усложнена от протестната вълна. ПП-ДБ вероятно ще използват времето на мандата, за да предложат декларация със законодателни приоритети (антикорупция, съдебна реформа), знаейки, че тя няма да бъде приета, но ще послужи като предизборна платформа.

Третият мандат: "Ябълката на раздора"

При провал на първите два мандата, президентът Радев има 7-дневен срок да избере трета парламентарна група.
• Опция "Възраждане" (33 депутати): Връчването на мандат на проруската и антиевропейска партия "Възраждане" би било силен политически знак от страна на Радев срещу евроатлантическия консенсус. Това би взривило обстановката и би консолидирало протестите, но няма шанс за кабинет.
• Опция "БСП-Обединена левица" (19 депутати) или ИТН: Традиционно Радев избира БСП или ИТН. ИТН вече доказаха своята непредсказуемост, а БСП е в процес на вътрешна трансформация. Нито една от тези партии не може да събере мнозинство в силно фрагментирания парламент.

Заключение по процедурата: Вероятността за съставяне на редовно правителство в рамките на 51-вото НС е под 5%. Страната се насочва към предсрочни избори през пролетта на 2026 г., което автоматично активира хипотезата на чл. 99, ал. 5 – назначаване на служебен кабинет.

Анализ на "Домовата книга": Кой ще управлява държавата?

Промените в Конституцията от декември 2023 г. ограничиха правомощията на президента да избира служебен премиер само измежду определен кръг висши държавни длъжностни лица. Този списък, добил популярност като "домова книга", към декември 2025 г. е обект на сложни правни и политически интриги.

Рая Назарян (Председател на Народното събрание)

• Профил: Избрана за председател на 51-вото НС от квотата на ГЕРБ. Като ярко политическо лице на партията на Бойко Борисов, нейното назначаване за служебен премиер би било в директен конфликт с идеята за "надпартийност" на служебната власт.
• Позиция: В миналото (август 2024 г.) Назарян публично е отказвала номинацията за служебен премиер, за да не създава напрежение. Въпреки това, в условията на остра криза и при липса на други опции, натискът върху нея може да се увеличи. Назначаването ѝ обаче би било възприето от протестиращите като провокация и опит на ГЕРБ да контролира изборния процес.

Димитър Главчев (Председател на Сметната палата)

Опит: Главчев вече е заемал поста на служебен премиер два пъти (Първи и Втори кабинет "Главчев") през 2024 и началото на 2025 г.. Той се е превърнал в "универсалния войник" на системата.
• Проблеми: Неговите мандати бяха съпътствани от скандали за политически назначения и съмнения за зависимости от ГЕРБ и ДПС. Неотдавнашният му отказ да подпише споразумение за сигурност с Украйна може да се тълкува като опит за сближаване с позициите на президента Радев, което го прави потенциално приемлив компромис за държавния глава, но неприемлив за ПП-ДБ.
• Правен статус: Въпреки че Конституционният съд отказа да разгледа въпроса за несъвместимостта му, връщането му в Сметната палата след премиерския мандат остава спорно.

Ръководството на БНБ: "Минното поле"

Най-сложната част от "домовата книга" е ръководството на Централната банка, поради предстоящото (макар и застрашено) членство в еврозоната.

• Димитър Радев (Управител): Преизбран през 2023 г.. Той категорично отказва да поеме поста, позовавайки се на етичните правила на Европейската централна банка (ЕЦБ), които забраняват на централните банкери да заемат политически длъжности. Нарушаването на това правило би било фатален сигнал към Франкфурт.
• Андрей Гюров (Подуправител - Управление "Емисионно"): Тук се крие най-големият юридически възел.
• Казусът: През юни 2024 г. КПКОНПИ установява несъвместимост на Гюров (участие в дружество/НПО). БНБ го отстранява временно. Гюров обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).
• Европейска връзка: ВАС спира делото и изпраща преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург с въпроси относно тълкуването на устава на ЕЦБ.
• Статус към Декември 2025: Процедурите пред СЕС отнемат средно 15-18 месеца. Това означава, че към момента на оставката на Желязков, решение от Люксембург все още няма. Гюров е в правен лимбо – нито уволнен, нито действащ. Това го прави абсолютно недопустим за служебен премиер, тъй като актът на назначаването му би бил нищожен.
• Петър Чобанов (Подуправител - Управление "Банково"): Бивш финансов министър от кабинета "Орешарски" и бивш депутат от ДПС. Той е изразявал готовност да поеме поста. Неговата кандидатура обаче е силно токсична за протестиращите, тъй като се свързва директно с модела "КОЙ" и Делян Пеевски.

Омбудсманът: Велислава Делчева – Новият фаворит?

Най-съществената промяна в "домовата книга" спрямо кризите от 2024 г. е запълването на позицията на омбудсмана.

• Изборът: На 24 юли 2025 г. Народното събрание избра Велислава Делчева за омбудсман с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало и ИТН.
• Биография: Делчева е юрист с богат опит в неправителствения сектор. Работила е като координатор за България по програма на USAID за върховенство на закона, както и в "Отворено общество" и Българския институт за правни инициативи.
• Политически анализ: Профилът ѝ е двойнствен. От една страна, тя има "западна" биография и експертиза, което я прави приемлива за международните партньори и част от градската десница. От друга страна, фактът, че бе избрана от мнозинството на ГЕРБ и ДПС, поражда съмнения за нейната лоялност. В изказванията си като омбудсман тя вече зае активна позиция по финансови теми (достъпът до евромонети), критикувайки банките, което може да се разчете като подготовка за по-голяма роля.
• Прогноза: Делчева се очертава като най-удобния компромис за президента Радев. Тя е "ново лице", не е пряко партийно обвързана като Назарян или Главчев, и има юридическа компетентност. Назначаването ѝ би могло да успокои напрежението, поне временно.

Сметна палата (Заместник-председатели)

• Горица Грънчарова-Кожарева: Нейният опит за съставяне на кабинет през август 2024 г. завърши с грандиозен скандал, след като президентът Радев отказа да подпише указа заради присъствието на вътрешния министър Калин Стоянов в списъка. Този прецедент я прави малко вероятен избор, освен ако не е готова на пълна капитулация пред условията на президента за МВР.
• Тошко Тодоров: Традиционно отказва участие в изпълнителната власт.

Фискалният капан: Държава на автопилот (Режим 1/12)

Липсата на приет Закон за държавния бюджет за 2026 г. към момента на оставката създава правен и икономически вакуум, който ще се усети болезнено от всички сектори.

Правна рамка: Законът за публичните финанси

Съгласно чл. 98 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), при липса на приет бюджет до началото на бюджетната година, държавата преминава в специален ограничителен режим.

• Правилото 1/12: Разходите за всеки месец не могат да надвишават размера на разходите за същия месец на предходната година.
• Ограничения:
• Не могат да се финансират нови политики или програми.
• Не могат да се увеличават заплати в бюджетната сфера, дори ако са били обещани.
• Капиталовите разходи (инвестициите) се ограничават само до обекти, които са били финансирани през предходната година. Нови строителни проекти не могат да стартират.

Икономически и социални последици

1. Общините: Това е най-тежко засегнатият сектор. Общинските бюджети са силно зависими от държавните трансфери. Липсата на бюджет означава спиране на инвестиционните програми (ВиК, пътища, ремонти) в средата на зимата. Това води до напрежение между местната и централната власт.
2. Здравеопазване: Бюджетът на НЗОК също остава на нивата от 2025 г. Това означава, че цените на клиничните пътеки не могат да бъдат индексирани спрямо инфлацията, което поставя болниците пред фалит.
3. Социална сфера: Планираното увеличение на пенсиите (по "Швейцарското правило" от юли 2026 г.) става юридически невъзможно без нов бюджет. Това ще бъде силен коз в ръцете на опозицията по време на предизборната кампания.
4. Енергийни компенсации: Механизмите за компенсиране на бизнеса при високи цени на тока губят правното си основание, ако не бъдат изрично удължени от парламента, който обаче е в предизборна ваканция.

Еврозоната: Загубената кауза

Може би най-стратегическата жертва на фискалната криза е членството в еврозоната.
• Целта: България трябваше да въведе еврото на 1 януари 2026 г..
• Реалността: Технически е невъзможно да се премине към нова валута, ако държавният бюджет за годината на въвеждане е разписан в старата валута (лева) и по старите правила. Няма правен механизъм за автоматична конверсия на бюджетните параметри без закон.
• Политическият сигнал: Европейската комисия и ЕЦБ следят стриктно "устойчивостта" на конвергенцията. Управлението без бюджет е сигнал за висок фискален риск. Дори инфлацията да е в нормите (което към април 2025 г. бе постигнато - 2.7% ), липсата на предвидимост е достатъчно основание за отлагане.
• Референдумът: Опитът на президента Радев да инициира референдум за еврото (отхвърлен на 3 декември 2025 г. ) допълнително делегитимира процеса пред европейските партньори, показвайки липса на национален консенсус.

Сценарии за развитие (Прогноза)

Въз основа на анализа на фактите и правната рамка, могат да се очертаят три основни сценария за развитие на кризата през първото полугодие на 2026 г.

Сценарий А: "Компромисът Делчева" (Най-вероятен)
• Развитие: Президентът Радев избира Велислава Делчева (омбудсман) за служебен премиер. Тя съставя технократски кабинет, който се дистанцира от партийните лидери.
• Бюджет: Служебният кабинет внася съкратен вариант на бюджет (само за 3-6 месеца) или продължава да работи по 1/12, докато се избере нов парламент.
• Еврозона: Членството се отлага официално за 1 януари 2027 г. с аргумента "техническа неготовност".
• Избори: Провеждат се през март/април 2026 г.

Сценарий Б: "Ескалация с Главчев" (Средна вероятност)
• Развитие: Радев отново залага на Димитър Главчев, тъй като Делчева отказва или е твърде свързана с ГЕРБ.
• Последици: Протестите се засилват, тъй като Главчев се възприема като лице на статуквото. ПП-ДБ и гражданските организации бойкотират подготовката на изборите, обвинявайки МВР в пристрастност.
• Фискален ефект: Пълен блокаж на държавата и риск от наказателни процедури от ЕК заради дефицита.

Сценарий В: "Парламентарен обрат" (Малко вероятен)
• Развитие: Под заплахата от загуба на европейски средства и еврозоната, партиите в 51-вото НС се договарят за краткосрочно "програмно правителство" с третия мандат (напр. ИТН или БСП), само за да приемат бюджета.
• Пречки: Нивото на недоверие между ПП-ДБ и ГЕРБ/ДПС е толкова високо, че подобен компромис изглежда невъзможен без външен натиск.

Заключение

Оставката на кабинета "Желязков" на 11 декември 2025 г. поставя България в ситуация на "институционален цугцванг". Липсата на бюджет за 2026 г. не е просто финансов проблем, а политическа присъда за неспособността на 51-вото Народно събрание да гарантира базовите функции на държавата. Конституционните промени, целящи да ограничат президента, парадоксално стесниха кръга от възможни решения, оставяйки държавния глава да избира между партийно оцветени фигури в момент, когато обществото изисква неутралност.

Най-голямата жертва на тази криза е геополитическата амбиция на България. Провалът с еврозоната (заради липса на бюджет) и хаосът в съдебната система (казусът "Гюров" и ВАС) отдалечават страната от европейското ядро, връщайки я в позицията на "проблемната периферия" на съюза. Следващите месеци ще бъдат тест не само за политическите партии, но и за устойчивостта на самата конституционна конструкция на републиката.